Когато бях в 3-ти клас класната ни казваше:

“Любопитството е признак на ниска култура”.

Тогава това явно ме е респектирало, но сега като се замисля – си е един съвсем възрастен похват да убиеш детското любопитство и да вкараш мислещите и учудващи се на всичко същества в рамките и коловоза на “големите”.

Аз обаче продължавам да съм си някак любопитна. И Слава Богу, че иначе сигурно щеше да ми е много тежко да работя като журналист.

Въпросът обаче остава – докъде любопитството е признак на любознателност и отвореност към света и къде е границата, след която се превръща в “признак на ниска култура”. В повечето случаи се старая да не навлизам в твърде личното пространство на хората, но все пак винаги остава това съмнение…

Така например, отворените прозорци, през които се виждат стаи и хората в тях неудържимо ме привличат. И то не защото очаквам да видя нещо скандално там, да следя някого. Просто са като влизане в друг живот, все едно да надникнеш в кукленска къща, да видиш разиграна сцена от романа, който четеш или пишеш.

Но имам ли право да надничам така в интимното пространство на хората?

В петък имах “щастието” да посетя въпросните два магазина.

Да, заплащането не ми позволява да си пазарувам маркови дрехи, затова понякога минавам през тези магазини.

Обаче в повечето случаи настроението ми следва траекторията ентусиазъм-отрезвяване-ужасно разочарование-лека тъга с горчив привкус.

Последното посещение не беше изключение. В Sprider макар да има някакви що годе прилични попадения, имам чувството, че по-голямата част са парцали, които ще се разпаднат на второто пране (може и да не съм далеч от истината). Освен това май обслужването не е на много високо ниво ( а аз съм злопаметна, помня как веднъж едва не ме изгониха, когато почти се бях прежалила да дам 50 лева за една нищо-особено-не-е рокля). Как да е – пробвах няколко неща, накрая си купих една бяла пола, едно от малкото прилично изглеждащи неща в магазина.

В Terranova – подобна драма. Там всичко намаленко, хубавко, шаренко цветничко. Е, да ама аз нещо не можах да се видя на черешки, сърчица, ябълки, точки и чертички. Нито на воланчета и финтифлюшки. Как да е – да кажем,че бих ги преживяла ако имаха мъъъничко по-големи номерца на някои от тениските. Язък – ако не си 50 кила не можеш да си пазариш в Terranova. Тва е положението! А, да …пробвах един потник и се оказа че е толкова зле ушит, че страничния ръб се намираше горе долу където трябваше да ми е деколтето.

Отказах се от фешън напънит. Може да е за добро – и без това гардеробчето се пука по шевовете

Не съм особен фен на блондинките, но напоследък две крилати руси мисли ми се въртят из главата:

Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся.

И бисерът на Нана, когато я попитах защо си е сменила цвета на косата:

-Казаха ми, че “русо гладно нема, та затова” 🙂 

Да взема и аз ли да последвам тоя пример?!

“Капитал” бе избран за Superbrand.

Когато за пръв път чух за брандинг в АИЕСЕК много ми хареса идеята.

Когато ми я обясниха, попитах “Не е ли по-добре като основа да започнем да изпълняваме поетото обещание към клиентите си и след това да се бием в гърдите че сме по-по-най”. Тогава ми се изсмяха и избълваха срещу мен обичайният поток от безмислени заучени думи, който идваше да рече “абе зарежи, нека сме велики, пък за изпълнение на поети обещания ще мислим после”.

Не знам какъв се очаква да е brand promise-а на Superbrand, ама искам да вярвам, че “Капитал” ще изпълни обещанието си да дава качество на читателите. И да се развива към по-добро, което, при липса на сериозна конкуренция е доста трудно според мен.

Добавено на 3.08 в 00.42 ч.

В блога на “Капитал” Кандов е пуснал анкета “Ще ви липсва ли “Капитал”?  

Отговорите са достатъчно красноречиви.