Днес съм малко ядосана на снега. Защото той, в комбинация с няколко други (здравословни) фактора ми поречи да ида да садя дръвчета. Много му се ядосах. Ще рече човек, че само чакаше да стане събота, за да завали. Ей тъй на – напук.

За да запазим добрите си отношения, реших че трябва да го представя в малко по-романтична и носталгична светлина. Ето го – градския сняг, видян през очите на Атанас Далчев. Честит да ни е 🙂

СНЯГ

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни – ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

Знам че сигурно е банално това, което ще кажа, но ще го кажа

Впечатлена съм от присъствието на Мартин Заимов в интернет пространството.

Впечатлена съм от цялата му „медийна“ кампания (или поне от това, което съм видяла досега) – идейно и интелигентно направена е. Допада ми образът младия, интелигентен и енергичен човек, който би желал да работи за развитието на София.

Ако можех да си дам гласа за някого, то принципно той би бил за него, защото Мартин представлява доста добра опозция на мачовското излъчване на ББ и на цялата селяния която ни залива от политическата сцена.

Обаче, има едно голямо НО.

Просто не вярвам, че колкото и да е кадърен този човек, той би могъл да се справи с това, което представлява София в момента. Проблемите са безброй, а няма ли колективна воля за решаването им, те си остават да висят (примери досега – бол). Не вярвам, че избирайки Мартин за кмет ще секнат корупционните скандали, сделките с общински имоти и произвола на едрите  ( и вече добре облечени) бизнесмен. С извинение към всички живущи в София, но не мисля,че хората в този град са готови за точно такъв тип човек да ги управлява. Тук още властват (не знам докога) законите на джунглата и затова ББ си е напълно на място в цялата картинка.

Една птичка пролет няма да направи, ако софиянци нямат нагласата да променят нещо заедно, за общото благо ( а тази нагласа малко трудно се получава, ако си живял в джунгла, където всеки е за себе си). За съжаление…

Днес в този прекрасен есенен ден нашата любима столица отново има празник.

Проблемите отново са си същите, без особен шанс да бъдат решени в близките 30 години. Пак прескачам кучешки изненадки, пак се провирам между спрени автомобили или притичвам виновно пред някой каращ с бясна скорост джип с тъмни стъкла. Отново се клатя в раздрънкани и мръсни автобуси, пътувам минимум 30 минути в който и да е час на деня и в която и да е посока и слушам дивата чалга или каруцарските псувни на някой немит-незнайно-откога таксиджия с големи претенции. Продължавам да срещам намусени и агресивни хора, готови да ми скочат на бой само защото са станали с грешния крак от леглото.Задушавам се от претенции, изгорели газове и бетонни стени. Стряскам се и насън от образа на тъмния рицар на доброто ББ (или The one whose name must not be told ако обичате).

Обаче, като се замисли човек – в крайна сметка във всеки голям град е така. Е, верно в София е по-лошо, отколкото в Амстердам например, но пък е по-добре от Ню Делхи. Но и това е въпрос на субективно възприятие.

Затова реших да се замисля кое ми харесва в този град …може да е малко, но пък си го има, и го няма никъде другаде 🙂

Харесва ми сутрин да чувам камбаните на Александър Невски и да виждам златните кубета от прозореца си. Всеки път са различни, но винаги носят едно и също топло чувство – че съм си у дома. Обичам и денят ми да завършва с камбанния звън, разнесъл се над покривите…

Обичам „Шишман“ – със всички дупки, неравности, плюещи плочки, неправилно паркирани коли, блъскащи се в мен хора. С магазинчето за сладки срещу Руското училище. Със зарзаватчийницата, където моята приятелка продавачката винаги ми подава плодовете с усмивка ( и за миг успявам да забравя колко са скъпи). С магиите на „Дар за горене“ , с жълто-синьото на „Мачу Пикчу“. С „Билкова“ и „Медитерани“. Когато е огрян от късното следобедно слънце или в сумрака, когато първите нощни птици вече се събират на по бира. Ако има някое място, където наистина се чувствам „аз“ , това е „Шишман“. Не знам дали е съдба, но откакто съм в София – и двете ми работи са на раздстояние 100 метра от тази вълшебна уличка.

Обичам малкото останали градинки. Особено тази пред Народния, градинката до Народното събрание и „Кристал“.

Хубави са и старите къщи с малките скътани дворчета, където не знаеш какво може да откриеш…

Харесвам графитите – това, че някой се старае да развесели и направи цветен сивия град 🙂

Обичам площада пред НДК и Моста на влюбените. Винаги има толкова много слънчеви хора.

Обичам и да правя night window shopping по „Витошка“. И „Славейков“ обичам.

Като се замисля – София не е чак толкова ужасна…просто когато ни писне е добре да сменяме малко гледната точка. И да се усмихваме. така градът определено ще е по-приветлив 🙂

Днес докато се разхождах близо до НДК видях група тийнове-чернодрешковци (по-скоро пънк отколкото метъл настроени).

Една девойка водеше момъка си на верижка за куче.

И той очевидно се кефеше.

Кучешки живот, а