Най-сетне намерих време да стигна до Борисовата.Много отдавна ми се искаше да избягам от мръсна София, посядвайки на някоя сенчеста пейка и четейки нещо хубаво.

Днес най-сетне се случи. Е, почти…

Отделих около два часа и се запътих към езерото с лилиите. Не че стигнах до там. Първо рекох да се закотвя на една хубава пейчица на главната алея, където макар че минаваше доста народ, ми се стори достатъчно спокойно. Оказа се обаче че идеята ми за “лично пространство” и неговото ненарушаване не съвапада с тази на другите. Една бабка почти веднага довтаса и с любезничка усмивка ме попита дали може да седне до мен. Нали си бях решила да почивам в собствената си компания, та деленето на съкровената пейка с някой друг не ми се понрави особено. Още повече че жената седна почти в мен. Не изчаках да ме заговори (сигурна съм, че рано или късно щеше да се случи неизбежното заговаряне) и се измъкнах.

Реших да походя по тревата. Но уви. Не беше толкова хубаво колкото си го мислех, представях и спомнях.  Тревата беше суха.

Една измъчена градска трева.

Намерих си пейка, по встрани, с надеждата, че няма да бъда отново обект на атака. Е, размина ми се на косъм – две жени тъкмо се бяха засилили и се отказаха в последния момент. Така поседях и почетох на спокойствие една странна книга на странна писателка с трудно запомнящо се име ( жената на Пол Остър де ) и имах възможностда зяпам хората.

Хубаво е, че имаше много хора с колела И млади хора които се разхождаха. Майки с деца. Един татко с дъщеря си, който се кокошинеше за да привлече вниманието на  приближаващата млада жена. Видя съпругът и в далечината, обаче, и направи рязък завой.

…

Добре облечена млада двойка, явно с претенции за стил и високо самочувствие. Момичето вървеше и люпеше семки. Тази откровена проява на простащина винаги ме е изумявала, а в случая беше още по-фрапиращо.

…

Отново двойка, този път около 50те. Жената прилично и спретнато облечена. Мъжът – гол до кръста. Космат и (предполага се) потен. Беше грозна гледка. Да, разбирам, на всички ни е горещо, но не виждам защо трябва да се изтезават околните с такива гледки!

…

Поседях около  час и нещо на моята пейка и се запътих към Попа.Тъй като имах доста време до срещата се пошлях доволно из околните улици. Има нещо толкова хубаво на Попа. Сигурно е защото можеш да видиш всякакви хора – но някак си имаш чувството, че всички са едни млади и безгрижни. Имаше едно момиче с огромни сини очи и ресници като на кукла. И дългокосо рижаво момче. Толкова хубаво и цветно в неделния следобед.

Бяхме после на “Лодки”, където пихме отново мента&спрайт (установих че спрайта никак не ми допада без мента:) ) и замезвахме с гумени мечета Haribo (които Драго беше донесъл от Бон – там била фабриката където се произвеждали). Оказа се “неочаквано добра комбинация”. Дори си направих “пияни мечоци” – пуснах няколко от по-смелите да поплуват в ментата:) “Лодките” също е хубавко място. Някакво островче в жегата и ходят някакви си свежи хора. Приятно е:) И този път дори нямаше от зверовитите комари …

Така си прекарах хубавата неделя, а утре отново ще си тананикам “Понеделник”

За пореден път си зададох този въпрос днес, когато в пицария „Мания“ (заведение, което по принцип уважавам заради добрата кухня и приемливите цени) близо до Съдебната палата един сервитьор направи всичко възможно да ни развали празника.

Първо – развика се,че имали само „еди каква си бира“

Второ – направи гримаса за това че съединихме две маси, след като очевидно нямаше как да се поберем на една

Трето – правеше се на ударен и ни подминаваше като бърз влак проста гара, докато същевременно яко се подмазваше на някакви „изпаднали гермаци“ от съседната маса.

Последно – опита се да ни мине със сметката. Ама не беше познал – трудно е да прекараш счетоводител и одитор със сметката.

Та…зачудих се аз – докога ще трябва да търпим това отношение в ресторанти и в таксита?И какво е удачното поведение в случая – да се усмихваме и да си мълчим, не искайки да създаваме излишни неприятности или да вдигнем шумен скандал?

Как да научим тези хора да си вършат работата ако не с желание и любов, поне с любезна усмивка? Как да обясня на един таксиметров шофьор,че не желая да слушам как „се е дигнал от майната си за да ме откара тука за един километър, мааамустара не можеш ли да се прибереш сама в 23.30 от централна до сточна гара“.

Очевидно мога. Направих го вчера. Прибрах си се пеша, вместо да ползвам услугите на любезните „ОК супер (хаха) транс“

Мога да ползвам и други таксиметрови фирми и да ходя в други ресторанти, обаче това дали променя цялостната ситуация – в България сме научени да си се снишаме и да си мълчим, не умеем да се оплачем както трябва, на онези, събрали смелост да надигнат глас се гледа с лошо око.

Страшно много се радвам, че няма да съм в София на 11 юни, когато ще бъдем посетени от Бащата на великия американски народ и (според мен) един от най-тъпите хора на планетата.

(drumroll)

Джордж У. Буш

Мда. На ББ не му се отвори парашута да бъде обявен деня за неработен за софиянци. Ама като гледам, както ще бъде блокиран центъра, ще бъде доста мазохистичен напън от страна на хилядите съвестни служители, които все пак искат да работят на 11-ти.  Само като си спомня какво беше за Кондолиза – то не бяха кордони, то не бяха проверки и барикади. Сега за този галфон – по-зле…Цирк БУШ.

Затова – поне се възползвайте от цялата галимация – вземете си отпуска и се придвижвайте с колело или пеша 🙂

За втори път в рамките на два дни виждам собственик на куче да му събира цвъкничките в торбичка.

Можело значи!

Сега има да чакам да стане масово явление 🙂