Баркод

Днес най-сетне посетих „Баркод“ на Шишман. Отдавна ми се щеше да прескоча – някак любопитно е с тази закътана градина.

Градината обаче май е единственото нещо, за което си струва да се посети.  Бях наистина разочарована. Поредното място с претенции и без покритие. Отвратително нелюбезна сервитьорка. „Куба либре“ и без намек за ром.

А и като се замисля – чадърите и алуминиевите столове развалят чара на градината. Жалко, а можеше да стане любимо място …

Баркод

Уморих се да живея в този град!

Тъкмо това си мислех днес на път за работа когато за пореден път се спънах в една стърчаща плочка по бул. „Васил Левски“ (има някаква магия в тия плочки, тъкмо си мисля че съм научила къде са неравностите и хоп – някоя изкача и ме изненадва)…

Та, тъкмо си мислех как искам да живея в нормален град, където да мога да вървя по равен и чист тротоар…когато открих в любимата ми градинка до Парламента забелязах странни кръгли стикери по земята. Отначало не се загледах ама после стъпих върху един, на който се оказа изобразено кучешко л***но. Оказа се че са част от кампанията на „За Града“ – „Вкарай малко мисъл в този град“. Свежо е и с нетърпение очаквам другите прояви на кампанията. Дано повече хора да ги видят и да вкарат мисъл, че и действие. Не можем вечно да се правим, че не ни влиза в работата нищо, което е извън входната врата на къщата ни, нали?

Уморих се да живея в този град!

Ще стачкувам…или може би не…

Ако съм шофьор на такси или на автобус от градския транспорт (оказа се – не само в Софийския, но и в Пловдивския) и наближават избори…вероятността да ми се изпълнят желанията е доста голяма ако вдигна малко повече шум около себе си. Практиката досега показва, че явно това е печелившата формула!

Аз наистина уважавам правото на тези хора да стачкуват (макар че – аргументи, че не им стига заплатата от 600 лева не ме топлят – заплатата на баща ми е 3 пъти по-ниска). Обаче някак си не мога да не остана с впечатлението, че у нас всеки такъв разумен протест се обръща в извиване на ръце в стил “ подавам ти пръст, ти ми отхапваш ръката до лакътя“. И не мога да не си задавам постоянно въпроса – защо трябва да се стига до такъв вид изнудване, толкова ли е трудно да се разберат двете страни. И защо се обръща внимание само на протести, на които някой заплашва да (не) направи нещо, а не на такива, където хора се опитват да отвоюват правото си да живеят нормално?

Допълнение от 16.05.

Днес и манекенките, и те барабар с мъжете решили да протестират. Сладурани:) Поне е било хубава гледка!

Ще стачкувам…или може би не…

Юпита на две колела

Оказа се, че дори и „белите якички“ могат понякога да слязат от лъскавите си служебни автомобили и да се придвижват по алтернативен и малко по-здравословен начин 🙂

Днес видях на път за работа няколко господа с костюми, яхнали колела. Много ми стана усмихнато. Щом тия хора са оставили вкъщи отношението „аз съм много успял и сега ще ви демонстрирам каква кола карам“, предполагам че могат и още много други да го направят! 🙂

Ако вземе да става това явление по масово може би някой ще се сети че е крайно време да се направят вело-алеи и да се осигури възможност на хората да си стигнат спокойно до работа с колелото без да им се налага да се излагат на риск и да лавират между спрелите буквално навсякъде коли.

Юпита на две колела