Място с потенциал да поизмести в сърцето ми вече поизтъркалия се и твърде вдетенен Apart:mental.

Днес пих два странни чая (чийто съставки не бих могла да повторя дори да ми опрете пистолет в слепоочието) – Йоги Женски и Йоги Ямайка се казваха (ако на някого това му говори нещо). Ядох и морковена торта, която всъщност не знам как я бяха направили, ама не си личеше че има моркови някъде в съставките.  Плюс това хвърлих око (даже две…няколко пъти) към свежарския сандвич със сирене, кашкавал и ръжено хлебче – съчетал в себе си красотата на не-сложните вкусове и аромати (няма как, следващия път ще се опита).

Музиката е домашна – или поне това което слушам напоследък – размазващо латино. Има свежарски моменти в интериора – като тоалетната например – стените и са облепени със скици на човешки фигури.И има едно такова огледало което те прехвърля в друг свят…сигурно заради ъгъла под който е поставено.

А и едно и от най-хубавите неща е че в съседната галерия можеш да си направиш сам свещ и да я подариш на някого. Просто се обаждаш да ти приготвят материалите и яхваш музата:)

Колко малко му трябва на човек…

Защо Столична община поздравява на билбордите си всички българи със 700+ оперни зали в Европа? Нима всеки втори българин е ценител на операта?

Има места, които са част от същността ни...

Открих Apart:mental през лятото на 2005та. Твърде смутно по отношение на моята душевност време. Трябваше ми място за размисъл, почивка, среща с близки хора. Място където да си бъда аз (защото твърде много ми се налагаше да бъда не-аз през останалото време).

Apart:mental някак си естествено стана това място. Имаше музика…тиха и отпускаща. Имаше приглушено осветление.Имаше шоколад и дълги среднощни разговори.И премълчани думи.

Казвам „имаше“. Защото нещата много се промениха.

Може би защото ги няма средношните разговори. Верно, шоколадът си е там. Все още е много вккусен, защото е истински. Хималайският чай и кафето също са прекрасни. Но Apart:mental някак си вече не е част от мен. 

Всичко започна с ремонта, с огромните, безмислени картини, окачени на стените.

Продължи с нашествието на пластмасовите хора, които демонстративно размахваха лаптопите си наоколо. И с тинейджърите, от чийто шум не мога да чуя собствените си мисли.

Apart:mental вече не е себе си. Но понякога, когато отида там, отново се ставам едно цяло с „тук и сега“ и няма защо да мисля за утре или къде да отида. Защото съм навсякъде…

Всеки ден, минавайки по Васил Левски за работа гледам голямото светлинно табло на сградата на НДСВ – „Остават едиколко си дни до ЕС“ (днес бяха 13 май) и си казвам „Ех, видя се то, в Европа сме вече:)“

Продължавам нататък, и в градинката до Парламента съм обзета от интелектуален смут. Минавам аз през тази градинка, значи всеки Божи ден, от една година насам.Доколкото си спомням, през пролетта някъде, г-н Кмета я даде на фармацевтичната компания Актавис за поддръжка. И хората си я копаха, садиха и естествено – нацвъкаха (това е най-образния глагол за който се сетих) си логото навсякъде. Лошо няма…ОБАЧЕ…какво се случва в навечерието на Коледа. Един прекрасен ден в градинката изниква огромна надуваема бутилка „Кока Кола“, оградена с въженца и надписи „СТОП“ а зад нея голяма елха – пак със същия бранд. Но, като за Коледа, изненадите не свършват дотук! Ако се вгледаме малко по-внимателно в хилавите борчета наоколо виждаме табелки „Това дръвче беше посадено от в-к „Труд“ (до него съответно се мъдрят дръвчето на „24 часа“ и още няколко подобни.Наистина съм извънредно объркана в цялата тази ситуация.Кой стопанисва въпросната градинка? За мен е важно да знам, защото така съм наясно на кого да държа сметка ако градинката е непочистена и буренясала и не ми е уютно в нея. Така нещата се поразмиват – и – споделената отговорност – обща безотговорност 😦

Изобщо не го разбирам това – да се отдават градинки, дръвчета и прочие елементи от градската среда „на парче“. Както примерно имаше миналата година пак по празниците  дърво и на него светещ надпис „Девин“ и на съседното дърво – хоп – надпис на друга компания. То бива „социална отговорност“, бива…

И понеже почнах с Европа…имам съвсем смътен спомен преди доста време бях в Швейцария в края на декември. Там нямаше градинки „на парче“ нито пък корпоративни надписи. Да, верно, сигурно женевската община може да си позволи да купи украса.  Въпросът обаче рядко опира истински и само до парите. И влизането в Европа ако не стане на ниво съзнание ( някакво, не казвам гражданско, защото според мен на много българи то липсва) няма да стане скоро…