От няколко дни се чудя „Колко е важно да бъдеш грамотен?“

Важно ли е изобщо?

Оказва се, че да пишеш с правописни грешки не е кой знае колко голяма драма. Даже си е съвсем в реда на нещата.

Защо ли?

Ами просто в последните дни десетки хора ме убеждават, че може да пишеш неграмотно, но това нищо не значи, ако си добър в работата си. Върхът беше, когато на конференцията по предприемачество в събота,един от лекторите каза „Не се притеснявайте, бизнес-планът ви може да е пълен с грешки, важното е идеята да е добра!“

Шок и ужас!

Вярно е, че не всеки може да пише добре и всички понякога правим грешки. Обаче не мога да приема, че един себеуважаващ се човек с претенции (и то голеееми – тип мениджърски или предприемачески) ще си позволи да поиска пари с бизнес-план, в който грешките са повече от добрите идеи. Или пък ще кандидатства за престижна работа с мотивационно писмо, което дори не е проверил за грешки след като е написал.

Може да е професионално изкривяване, но за мен е важно един текст да е написан грамотно. Ако някой не се чувства сигурен дали се е справил – винаги може да се обърне към речника или да попита познат. В противен случай много лесно може да станеш за смях, а това е най-малкото което искаш, когато трябва да те възприемат насериозно.

Знам че сигурно е банално това, което ще кажа, но ще го кажа

Впечатлена съм от присъствието на Мартин Заимов в интернет пространството.

Впечатлена съм от цялата му „медийна“ кампания (или поне от това, което съм видяла досега) – идейно и интелигентно направена е. Допада ми образът младия, интелигентен и енергичен човек, който би желал да работи за развитието на София.

Ако можех да си дам гласа за някого, то принципно той би бил за него, защото Мартин представлява доста добра опозция на мачовското излъчване на ББ и на цялата селяния която ни залива от политическата сцена.

Обаче, има едно голямо НО.

Просто не вярвам, че колкото и да е кадърен този човек, той би могъл да се справи с това, което представлява София в момента. Проблемите са безброй, а няма ли колективна воля за решаването им, те си остават да висят (примери досега – бол). Не вярвам, че избирайки Мартин за кмет ще секнат корупционните скандали, сделките с общински имоти и произвола на едрите  ( и вече добре облечени) бизнесмен. С извинение към всички живущи в София, но не мисля,че хората в този град са готови за точно такъв тип човек да ги управлява. Тук още властват (не знам докога) законите на джунглата и затова ББ си е напълно на място в цялата картинка.

Една птичка пролет няма да направи, ако софиянци нямат нагласата да променят нещо заедно, за общото благо ( а тази нагласа малко трудно се получава, ако си живял в джунгла, където всеки е за себе си). За съжаление…

Днес докато кротко се опитвах да си върша работата в нашия малък офис, редакторката ни съобщи, че сме получили писмо от Ангел Грънчаров, в което той ни обяснява своеволията на Еленко Еленков, приложени върху личния му блог.Забавно ми става като прочитам, че това е целенасочено посегателство предвид предстоящите избори. И после си задавам логичния въпрос „Защо пък аджеба на човека съм му отнели правото на свободно изразяване в „Блогосфера“ и „Мегафон“?“. Аз лично за себе си не мога да реша кой-крив, кой-прав и кой кум …и т.н.

Мисля си само, че:

а) когато има такъв виртуален конфликт, може би е добре двете страни да се срещнат лично и да си изяснят позициите, щото казват, че ‘истината е някъде там’ (без физическа саморазправа, разбира се). Вярвам, че г-н Грънчаров сигурно има резон да протестира, ама каква полза да се негодува онлайн?

б) никак ама никак не е хубаво да се меси личността на някого с работата му. И няма смисъл да се сърдиш на някого и да го обиждаш, ако той си върши работата – като го правиш само се показваш доста незрял.

в) дали е правилно да се махат блогове от агрегатора, кои са причините, кои остават и какъв  е ефекта си е решение на екипа на онлайн изданията на „Икономедиа“. Те вярвам са големи хора и знаят кво, аджеба правят. Ако не знаят – толкоз по-зле за тях.

г) кво пък толкоз с тази „Блогосфера“ 🙂 Така или иначе интернетот никой не може да го забрани, никой не може да забрани на някого да си чете или да не си чете някой си блог 🙂 (може и да може всъщност, ама аз не съм запозната с такъв начин)

В заключение – вземете пийте по едно кафе.

This might be the beginning of a beautiful friendship 😉

Колко по-страхливи ставаме с възрастта…
Страхуваме се да не паднем
Да не се ударим
Да не обидим някого
Да не ни разбият сърцето
Да не останем сами
Да се учим
Да обичаме
Да…..
Как децата успяват да са толкова безстрашни?

*написано на 9 януари 2006г.