Тази вечер отидохме в Social Jazz Club с приятели да слушаме Дона Уилямс
Мацката си беше ОК. Да кажем,че и мястото също, макар и не толкова „грабващо“ както очаквах – постарали са се да го направят що-годе с вкус – с кожени диванчета, атрактивни абажури, в червено и черно…

Обаче…на входа ни очакваше „малка“ неприятна изненада.  Вместо обявените предварително 10 лв за вход ни поискаха по 25. Не стига това, ами и коктейлите бяха с леко солени цени, а цената на един чай беше 2 лева. Леки селски изцепки, странни за един клуб с претенции.

Явно проявата беше доста ВИП (хаха – тази дума само като си помисля за нея и ме напушва на смях) защото онези двете кифли от „Брадъра“ – Зара и Мел, бяха там. И не само те, ами и някви други важни хора. Но в общи линии посещението беше доста камерно …
Бандата заби добре, Дона беше страшна мацка, само че през цялото време ми беше много странно, защото всички седяха като пънове. Чудех се да се смея ли или да ги съжалявам тез хорица – отишли там да се забавляват уж, ама нали са много „хай“, не смеят да се разкършат да не би да си развалят „имиджа“. Голям спек!Пфу!

Не знам дали на концерта на „Фолтин“, който пропуснах“ е било така, но се чувствам странно, когато някакви хора седят и зяпат като истукани 😦 Проблемът всъщност си е техен де…аз се забавлявах:)

Вчера за пръв път бях на курс по Йога.

В началото, като слушах моите дружки да си обясняват за йога-лагери, йога-пози и да си говорят неразбираеми и трудно произносими думи на санскрит, ми беше малко смешно.

Но всъщност се оказа доста приятно изживяване.

Отидох в Йога-студио 108 , което ми бяха препоръчали, макар точно до работа да има още едно студио, което вероятно би ми било по-удобно. Не съжалявам де, 108 е на около 10 минути от х-л „Плиска“ в един нов блок.

На входа си събуваш обувките и ги оставяш в едно малко шкафче (напомня ми за тези в детската градина: ) . После влизаш в неголяма стая. Ухае на ароматни пръчици. На пода има около петнайсетина постелки. И е някак непривично спокойно, така че без никой да те кара изведнъж ставаш тихичък, не говориш, а шепнеш.

Учителката Светла сигурно няма и 30 години, но излъчва спокойствие.Kогато започва да говори, не мога да откъсна очи от нея.

А гласът и е тих, спокоен, равен. Обяснява ни как да правим някои съвсем прости упражнения, но тъй като всички сме доста обездвижени и това май е трудно. Докато се концентрираме върху дишането си със затворени очи, тук-там се чуват пропуквания и ни напушва на смях 🙂

Новата група е само от жени (защо ли не се учудвам, йога не звучи много мъжествено май 😉 ), като имаше три мацки, които дойдоха със закъснение и това малко ме издразни. Тъкмо почти си успял да се концентрираш и хоп – някой чука на вратата.

Как да е:) Най-хубавото е, че после се чувстваш доста успокоен, усещаш някои крайници, които до момента май не са били твои и ти е едно такова жизнерадостно и усмихнато. По-добро начало на уикенда – здраве му кажи 🙂

Днес беше една много слънчева и хубава неделя. Не знам защо, но имах усещането, че един от последните такива дни, преди изведнъж да завали, а скоро след това да забръска сняг. Все пак обаче остава надеждата за хубаво, топло и слънчево „циганско лято“.

Та…станах към 11 (имам си извинение, моля моля, щото си легнах в 5.30 заради един двоен рожден ден на който се разбих от танци:) ). Не знам как се случи, ама грандиозните ми планове за „правене на разни важни неща“ някак си отстъпиха място на качване в нета и „надписване“ на снимки от купона (хм, поне двама души ми казаха,че много са се забавлявали като са чели надписчетата ми;) така че това ще си го отчитам като добро дело ). После излязох и беше много хубаво…

Мислехме да ходим да видим изложбата „Земята отвисоко“ на Моста на влюбените до НДК, обаче кривнахме по „Хан Крум“ и влязохме в магазинчето Coquette. Там е едно такова малко, тясно и вълшебно, винаги има романчтични дрехи, а продавачките са любезни. Така де – излязох си с една мека жилетчица в малка хартиена торбичка 🙂

После с Цвети отидохме в Red Cafe – кафенето на „Червената къща“ , което доста отдавна исках да посетя. От там е и снимката (първата, която поствам тук 🙂 ). Хубаво място. Бяхме в градината, която в този сезон е още приятна (предполагам най-добрия момент да я посети човек е в ранния следобяд, че после след 4 става малко усойно). Много стилно съчетание „червено-бяло-черно“ 🙂 Само един леко притеснителен факт – мисля,че девойчето, което ни обслужи нямаше 16 години…

После влязохме в Booktrading и си харесах една джобна книжка за оригами. Бях помолила Цвети да ми донесе от Япония оригинални хартии, но тя сигурно е забравила, а не знам дали става с тези обикновените?Но книжката ще си я купя при първа финансова възможност 🙂

После бира с приятели и вкъщи…А зеленият чай с кокос е вкусен и с мляко. Направо започнах да си свиквам с него 🙂

Сутринта започна апокалиптично – с липсата на кафе. Но усмивката на един колега изличи всякаква нужда от кафета 🙂

На НДК група тийнейджъри раздаваха безплатни прегръдки.

Хората ги гледаха странно и се усмихваха.

Едно момиче вървеше и грееше, вместо да си гледа в краката, гледаше нагоре, към облаците.

Небето беше безкрайно и в любимото ми синьо.

Някакъв младеж си беше закачил една кърпа зад ухото и като видя че му се усмихвам, взе да подскача и да я размахва, ухилен до уши.

Обедо-закусвах към 4. Препечени „вафли“ (според менюто на „МОТТО“) които хрупкаха по един наистина незабравим начин.

Една симпатична сива котка сложи лапа на масата ни, за да ме напомни да отделя храна и за нея.

Купих си тефтер със зелени листи – ама истинско, тъмно зелено. И молив с огромна гума във формата на звездичка (от ORANGE, нали утре е 15-ти септември, трябва да съм готова за новата учебна година 🙂 ).

После хапнах сладолед в градинката на „Кристал“.

И всички днес ми се виждаха толкова по-усмихнати. Дали защото е петък?