Макар да не съм особен фен на американската нация и култура, не мога да отрека, че има някои неща, които са доста практични всъщност. Като гаражните разпродажби.

Чудя се каква ли е причината да не се прави това у нас…Дали защото по принцип сме си бедна нация и не смеем да изхвърляме нищо докато не стане съвсем неизползваемо. Дори си събираме разни неща като Плюшкиновци… Аз лично трудно се разделям с някои вещи поради някакви странно изкривени емоционални причини.

Но си мисля, че бих се радвала ако тази практика на гаражните разпродажби се възприеме. Защото, честно казано – аз предпочитам да знам, че няма да си изхвърля дрехите, които съм носила съвсем малко например, а ще ги дам на някого срещу символична сума и ще знам, че този някой ще е доволен (а самата сума, разбира се, може да се ползва за някаква полезна кауза). Така, свиквайки на този начин на мислене, бавно и полека ще съм по-независима от вещите си. А колкото по-независим от вещите си е човек, толкова е по-свободен. (Леле, тук прозвучах като пълна вещоманка )