А вие къде обядвате?

Потресена и развълнувана от топ-класациите „кой е по-по-най“ на БГ блоговете, мислех да не пиша нищо.

Обаче този пост за обедните почивки на Велян + лошият начин, по който ме обслужиха тази вечер ме вдъхнови за следната кратка класация на заведенията където е добре да обядваме или по-добре да не го правим в карето „Шишман“ – „Графа“- „Раковска“- „Цар Освободител“. Моля да се отбележи за протокола, че изказаното мнение е просто въпрос на вкус 🙂

За щастие, освен в много натоварените дни, имам възможност да си ползвам обедната почивка, при това без да е фиксирана нито като часове, нито като продължителност (и все пак – обикновено гледам да не се проточва повечко от час).

По-скоро „за“, макар и с известни уговорки бих хапнала в:

Checkpoint Charlie (на „Иван Вазов“)– готвят вкусно (поне това, което съм опитвала), имат оригинални интериорни хрумки. Недостатък – като ида там, не съм сигурна, че съм излязла от офиса 😉

Motto (на „Аксаков“) – и там е вкусно, ама е доста студено и никак не можеш да се усамотиш и да си поговориш с някого така че да не се чува из цялата зала. Фен съм на градината, но не и на персонала. По-ми е подходящо за бизнес-срещи, отколкото за отпускащ обяд с колеги.

„Кривото“ (на „Шести септември“)– има някои неща в менюто, които могат да минат за вкусни (обожавам салата „Капрезе“ с малки кафеви маслини). Сервират бързо и са любезни. Просто вече през ден сме там – а и най-хубавото омръзва.

„Мама Мия“ (на „Шишман“) – в интерес на истината там съм ходила повече на вечеря, имат хубави картофени работи, както и пиле с пармезан.

Commercial (на „Шишман“)– малко е too snobbish за обяд като че ли. За вечеря е ОК :)Забавно е, как всичко там е Made in IKEA 🙂 А шоколадовият мус е бо-жест-вен!

„Вкусотилницата“ (на „Шишман“) – макар че е тъпкано на обяд и няма достатъчно маси, обслужването ми напомня студентксите години, а храната не е толкоз лоша.

Разбира се, няма как да подмина култовото за всички работещи на ул. „Иван Вазов“ бистро „Кейт“, което всъщност има точно пет масички вътре и една навън. Там се хапва ако много много бързаме, на принципа „риск печели, риск губи“ – някои неща са вкусни, други – не дотам. Подобен статут има и друго апокрифно место с кодовото название „При зъболекарите“, където съдържателят Светльо има доста интересен начин на ценообразуване на порциите (въпреки, че положих усилия в тази насока, така и не го разгадах) 🙂

Има и няколко места в района на офиса, където гледам много да не стъпвам.Така например…

„Джепето“ (на „Гурко“)– отнема им около час да ти вземат поръчката и да ти донесат нещо, не е съвсем сигурно, че ще е това, което си поръчал. Плюс това не знам кой им даде идеята да сложат в броколите картофи 😦 Пфу!

„Дон Домат“ (на „Шести септември“)– днес чакахме 15 минути да ни сервират две салати (които верочтно са предварително нарязани). Сервитьорката дойде и донесе бяло вино, вместо червено. След още 10 минути тръсна една салата на масата (защо са ни прибори, няма нужда да изпадаме в подробности, нали) и накрая ни се извини, че „нямала да ни върне“ дребни.

„Мачу Пикчу“ (на „Шишман“), което всъщност вече не се казва така. Направили са му ре-брандинг, ама славата на кофти място си я пазят, както и менюто. Там съм попадала на един от най-неадекватните сервитьори в района. Поне човек може да е сигурен, че ако никъде другаде няма места – там със сигурност ще се намерят.

„Тропс къща“ (на „Гурко“) – докато бях във Варна посещавах веригата, ама нещо ми отстина. Особено след като един колега яде там „пържола-изненада“ и после имаше изненадващо чести посещения до…знаете къде.

Разбира се има и още места наоколо, които не съм имала честта да ги посетя – „Крим“, „Егур Егур“ примерно. Има и китайски ресторант (на „Славянска беседа“) , който винаги е добра опция за много гладни. Има и едни места, дето все не им запомням имената – като онова на ъгъла на „Аксаков“ и „Шести септември“ срещу Унгарския културен център, където приготвят много вкусни хлебчета и добра пилешка супа или другото – на „Славянска“ до „Дон Домат“, където храната е недопечена а сервитьорите – флегматични. Има разбира се и дюнери, пици, сандвичи, сладки, соленки – кой каквото му душа сака.

Но, май наистина понякога е най-добре човек просто да се поразходи в обедната почивка 🙂

Advertisements
А вие къде обядвате?

23 thoughts on “А вие къде обядвате?

  1. Като част от същата хранителна верига, да си кажа и аз:
    – Чекпойнта – странно скъпо, вкусно и неприлично малки порции. За мен размера има значение;)
    – Мотто – също неприятно малки порции, странни цени, враждебен персонал. Защо човек би ходил в Мотто просто не ми е ясно. Иначе градината е готина, да!
    – Кривото – Свинска вратна пържола! о йе бейби!
    – Мама Мия – последното ми ходене там беше преди години и завърши с обаждане в комисията за защита на потребителя. По случайност (замълчи Юнг) снощи ме завлякоха там с писъци и видях че нищо не се е променило.
    – Комършъл – тва явно е в друга махала, не го знам:) Ама не бих влязъл в заведение с такова име:)
    – Вкусотилницата – само съм минавал покрай него, мяза малко на унивесален магазин.
    – Джепето – знам че много хора го мразят ама аз нямам проблеми с обслужването там и готвят някои доста вкусни неща. преди имаха проблем че продаваха само загорка вътре, ама откакто има и старобърно съм му чест посетител.
    – Дон Домат – не ми е много ясно защо работи още, явно от принуда разни хора ходят там. Вечер обслужването е доста по-добро от на обед, или за тогава си пазят сервитьорите звезди или… не знам:)
    – Мачу Пикчу – кръчма за краен случай, имат много добра салата с агнешко, ама май я махнаха от менюто. Хроничен проблем с персонала.
    – Тропс – не употребявам:)
    – Кейт – спасява положението редовно! Има дни с наистина добро ядене, други просто с ядене.

    и една добавка – на славянска под къщата на ББ в посока Левски има една добра механа (май Избата се казва). Слиза се надолу по стълбички и ако се абстрахираш от етно-кича можеш да се насладиш на добро ядене и адекватно обслужване.

  2. ivata каза:

    „Ереван“ в Пловдив или „Арменското“, както си го знаем от времето на нашите дядовци. Храната е много вкусна. Няма смисъл да гледаш менюто – просто питаш какво са сготвили за деня.

  3. Цвета каза:

    Това бистро „Кейт“ няма ли и друго име… „Дупката“ 😦 слиза се по стълбички и ти претеглят порцията, независимо какво си избрал… страхотни вкусотии, направо да си оближеш пръстите!
    Иначе „Кривото“ – зелена салата и паста карбонара!
    Да ви е сладко!
    Аз не съм от работещите все още, но редовно правя компания на приятели в обедната почивка.

  4. втрещих се когато разбрах, че „Парламент“ (срещу Егур-Егур на Добруджа) е претърпял „Пълна промяна“ за два дена и макар със същия интериор не получаваш прилично вкусна паста, а кавърма по Радомирски, пържени сърчица и т.н. Но! Вкусно си беше. И никак не е скъпо.

    а на мен Комършъл ми е любимо за покриване (ех, защо се издадох!). Имат не лоши супи понякога, добра паста с рукола, кюфтенцата (!!) и една вратна пържола, която в последно време нахранва всеки.

  5. Милен каза:

    Цвета, това за което говориш според описанието е “При зъболекарите” (аз го знам като “При Светльо”, но нищо чудно да се подвизава и под други имена, самото място май си няма определено име) и наистина е култово и апокрифно, а ценообразуването на Светльо е част от чара на мястото също така както кухнята на майка му, която готви там. Там съм ял най-вкусните манджи и салати извън домашно приготвените (аз лично обичам салатата да е предварително овкусена, за да могат зеленчуците да си пуснат сока, а не просото да са нарязани и без подправки). Явно доста силни спомени е оставило в мен въпросното място (заведение е твърде силна дума за него :)) след като си спомням за него повече от четири години от както съм ходил там за последен път, защото вече не работя в района. Спомням си и как веднъж Светльо спореше с майка си, която искаше той да и вдигне заплатата, а той нещо се опъваше :).
    За “Кейт” не се сещам. Или го знам под друго име или бистрото е по-ново от четири години. Повечето от останалите съм посетил поне по веднъж по едно или друго време. За някои от тях като “Дон Домат” и “Тропс къща” впечатленията ми са противоположни на тези на pippi, но все пак са с няколкогодишна давност и е напълно възможно нещата да са се променили. Освен това в Домата, като Слави съм ходил предимно вечер и впечатленията ми за обслужването са от тази част на денонощието, а храната не беше лоша. Иначе pippi не е споменала култовия дюнер Kings (или нещо подобно, на Шишман, в дясно след пресечката с Гурко), където правят най-вкусните дюнери и хамбургери, ако не те притеснява твърде много хигиената в закусвалнята де 🙂

  6. Ела ми на Експо центъра, пък да си говорим за хранителни места. Тук има 2 – „онова отляво“ и „онова отдясно“ 😉

    Иначе Чекпойнта за обедно похапване… хм, не е ли малко нагоре в цените?

  7. pippi каза:

    @madlen: Да, мислех да спомена,че не съм ходила в този „Парламент“, защото ми се струваше малко лъскаво, ама щом казваш,че има хубава храна – може да се пробва 😉
    @Милен: Не отричам,че при Светльо е вкусно 🙂 Но за „Тропс“ и „Домата“ – според мен важи принципа, че с времето престават да държат много много на качеството
    @пламен: Знам за Експо центъра, знам 😦 Няколко пъти ми се оплакват приятели,че там няма къде да се яде. Което е странно, като се има предвид какви претенции има това място.

  8. Светльо винаги „ценообразува“ особено впечатляващо 😉 Но и не посяга винаги на кантара, в повечето случаи измерването е на око и ум 🙂 И май излиза различно според това дали си „стар клиент“ или нов образ, ама това е друга тема.

    @Милен: Кейт е бистрото точно срещу капитал, до Вазов 9. Проблемът май (освен пространството) е, че много често сменят готвачите – а оттам и подхода на приготвяне на манджите и много често една манджа няма нищо общо с това, което е била при предния готвач.

    В Домата пък нещо не си обичат клиентите, определено. Обслужването куца доста често, и обърканите поръчки, когато ти носят едно вместо друго, не са рядкост. Лично съм се „опарил“ само веднъж, но гледам да не ги затруднявам, като стигнем до там на обяд 😉

    В Кривото обслужването, смятам, е винаги доста добро. Манджите им са вкусни, справят се добре.

    В Джепето пък сме чакали половин час, за да ни вземат поръчката, и още час, за да донесат нещо наистина обикновено – не всеки път е така, разбира се, но просто потокът от хора естествено си секна натам и често са почти без работа.

    Имаше едно заведение – някъде срещу Кривото – и май се водеше „Право“ 🙂 Веднъж стъпихме и там, но просто беше несравнимо, пълна лудница. Вътре интериорът далеч не подсказва, но.. безумно неучтива сервитьорка, оказа се, че отказват да предложат половината меню, щото пекачката им била отишла някъде, отказват да ти кажат какво все пак предлагат.. доста неползотворно преживяване, в което се примиряваш да си поръчаш нещо каквото и да е, за да се махнеш само поне с пълен стомах.

    Абе култови места има в района.. 😉

  9. @madlen: Не съм им гледал бройката, ама се посмениха не малко готвачи последната година 🙂 Знам ли вече колко.. поне 3-4.. Имаше един момент преди, когато доста вкусно се получаваше 🙂

  10. mylenne каза:

    Не виждам любимото ми кръчме „Mr.Pizza“ в списъка 🙂 Страхотни вкусотии приготвят там, освен това порциите са гигантски (за тези, които държат на размера 😉

    А в „Дивака“ правят най-страхотните крилца!! Въпреки че е леко мизерно, доста често се отбивам.

  11. Lubo каза:

    Работя в същото каре от гореспоменати улици и мога да добавя още няколко местенца за обяд:
    1.“Избата“ на Славянска и Добруджа – наистина е етно-кич, но наистина готвят вкусно. Обикновенно има по 1-2 готвени маджички, които в повечето случаи са перфектни и са на цена около 3,50-4,00 лева. Останалите неща не са много скъпи, но заведението не е от ниския ценови клас, а по-скоро от средния. Не е за всеки ден.
    2. На Раковски скрито под галерия…( а сега де, как се казваше), абе по средата между театъра „Сълза и смях“ и ресторанта „Кристал“, има едно заведение с името „Мотиви“. Там обикновенно в обедното меню има 2-3 супички, 5-6 основни и 2-3 десерта. Лошото е, че в периода 12:00-13:00 няма места, а след това не от всичко е останало.
    3.На Гурко по посока от Раковски към Министерството на транспорта на ъгъла на първата пряка в ляво има една къща със заведението „Варщайнер“. Има около 30 неща в обедното меню. Почти всичко е много вкусно, има много места. Има и безплатен Wi-Fi. Недостатък е, че някои от сервитьорите все едно получават заплата на изминат километър, а не на свършена работа и се мотаят като мухи без глави.

    Няма да пропусна и да Ви „препоръчам“ къде да не ходите. Много ще загубите ако решите да хапнете от обедното меню на ресторант „Браво“. Това заведение е пример как може да се опропасти едно добре започнато и организирано начинание. За съжаление откакто махнаха първия управител, заведението върви само към по-лошо. За разлика от цените, които нямат спирка в необоснования си ръст.

  12. Работя в това каре от доста години, пък не съм пробвал повечето от споменатите места 🙂

    Мама Мия почти не посещавам, откакто намерих нещо гадно в пицата. Наскоро по случайност бях там и беше добре, но пак – скъпо. В Джепето последното ми посещение там приключи в тоалетната им, но може да е малшанс.

    Дон Домат ми е ОК, но много разточително и откъм време и откъм пари. Махалото готвят вкусно, но не съм посещавал наскоро. Примавера ми е ОК. Ресторант Лучано до МВР готвят много вкусно. Много обичам китайското в Славянска беседа 🙂 Бистро Кейт е ОК, но не съм на близо. Китайския дето е почти на Левски също ми харесва, въпреки интериора.

    Тропса не става, на Графа има друго тропсоподобно, което е 1 идея по-малко противно в рамките на вогонската поезия.

    Сега най-често похапваме Мимас, с ясното съзнание за рисковете.

  13. Зарко каза:

    Абе късно е и съм леко пиян и намерих това място заради един приятел който ме помоли да намрея нещо за Commercial на Шишман. След като прочетох изключително забавните и точни оценки на булката (за съжаление не и знам името и ако го има някъде на страницата просто не съм го забелязъл) реших и аз да кажа нещо. Аз съм на 55 г. и да чакам по половин час само за поръчка, да гледам намусени физиогномии, да ме правят на маймуна при сметката е нещо с което никога не свикнах и с изключение на заведенията където познавах лично управителя поне, влизането в заведение в София винаги е било за мен леко мъчение, развалящо ми настроението и в самата вечер и за един-два дена напред. Хеле дойде новото време и „пазарната икономика“ на което всички се надявахме да оправи всички тези магарии се оказа безсилна.
    Аз съм патриот и не съм източно- или западнопоклонник. Просто ние нямаме традиции. И на всичкото отгоре социализъма ни еба майката. Някой от вас да знае човек който е станал готвач(ка) движен от друго освен да краде? Барман, келнер? Не може да ти сипят някакъв бял спирт и да ти кажат че това е „Финландия“. Те са селяндури и за тях всички водки и бири са еднакви. В светлината на това което казвам заявяввам, че в София заведения където можеш да отидеш и да се нахраниш и да си пийнеш с компания, където на излизане си казвате – Утре (или другата седмица) пак сме тук
    кажи речи няма.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s