Онзи ден отидох в „Orange centre“ да си търся Atonement („Изкупление“), защото филмът ми допадна, а и харесвам как пише Макюън. Оказа се, че я нямат – свеършила била…но затова пък девойката беше твърде приказлива и услужлива и си тръгнах с това. Интересно е, че продаваха някои английски заглавия на принципа ‘две в едно’. Оказа се,че така им ги пращали от издателството. А комбинациите бяха странни (модерна и класическа книга)- например „A wind-up bird chronicle“ на Мураками в компанията на „Alice in wonderland“. И двете се продаваха на цената на една. Доста приятна изненада 🙂

***
Днес в „Апартамента“ попаднах на странна книга. Казваше се „Книга за приказките“, очевидно издадена с безценната помощ на БТВ и по-специално на странното предаване „Искрено и лично“. Идеята по-принцип не беше лоша – публикувани бяха приказки, написани от съвсем млади и непознати автори. Само дето имаше и нещо доста безумно. След всяка приказка имаше по един абзац с коментар (не знам дали от смата госпожа Миглена Ангелова или някой от екипа и) на написаното в стил “ и ето, нашият автор, макар и твърде млад, вече се е сблъскал с доброто и злото“. Порес! Да прави някой литературен разбор след текста е доста осакатително според мен. Особено пък литературен разбор на приказки! Тва си е направо извратено 😉 Добре, че наоколо се въргаляше някакво томче „Книга за домакинята“, издадена през 1958г. Доста забавно беше да чета напътствията за уредба на градския дом, грижи за дрехите, кройки и рецепти. Но в цялата си наивност и пропагандност, книгата сигурно е представлявала нещо като Библия за тогавашните домакини.