Изкуството да се скатаваш

Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са изпитани от нея).

– Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.

– Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.

– Обадете се на някого – не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.

– След като сте говорили около 40 минути, затворете телефона. Хвърлете многозначителен поглед на колегите си и с решителен глас кажете. „Отивам на обяд, заболя ме главата от работа. После ще довърша.“ Излезте с чувство за изпълнен дълг, нищо, че до обедната почивка остава още час и не се връщайте поне два часа в офиса.

– След като се почувствате наистина отпочинали, можете да се приберете при колегите си. Тук повторете упражнението с взирането в монитора с измъчено изражение.

– Бъдете благосклонни към колегите си – дайте им шанс и те да се развият, като им прехвърлите част от своите непосилни задължения. С мил и уморен глас измолете от колежката „Анче, би ли въвела ей тези данни в табличката, щото аз не мога да пиша бърже на компютър“.

– Вече е време за следобедно кафе! Под предлог, че трябва да занесете ‘едни папки’, идете в съседната стая и забравете да се върнете в следващия час и половина.

– Най-сетне краят на работния ден е близо. Но вие не си губите времето с глупости. Докато чакате часовникът да удари 17 часа прилежно си попълвате молбата за едноседмична отпуска. Втората за последното тримесечие.

Мисля, че ако следвате редовно тези съвети, ще се пенсионирате в същата фирма, даже може да са ви направили шеф. Все пак търпението и лоялността трябва да се възнаграждават;)

Advertisements
Изкуството да се скатаваш

12 thoughts on “Изкуството да се скатаваш

  1. Апостол Апостолов каза:

    Да, позната картинка. Синдикалистите го наричат „италианска стачка“, т. е. симулация на заетост. По този начин ние, гражданите на „социалистическия лагер“, таковахме онаковата на комунизма. От главата до краката!

    А не някакви си там дисиденти, цереушници и пр.

  2. А, според мен познавам героинята! Сработва безотказно, само трябваше да напусна, за да схвана стратегията й. Иначе бях убедена, че е толкова претоварена, че час по час й поемах от „тежките“ задачи!

  3. Да…чудни съвети. За огромно съжаление, работят в държавни предприятия основно, където важи принципът ‘Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат’. Горните прекрасни принципи са практически неосъществими в частна фирма, освен ако не му се рискува на човек да стане financially challenged…

  4. Maximilian каза:

    Жалко е, че подобни хора стигат до отговорни работни места. Освен, че са небрежни към задълженията си, вероятно и към живота си като цяло, не съзнават действително къде са и какво правят там. Дано има по-засилен контрол от работодателите, за да бъде премахната тази мърша, която свободно се „възпитава“ още от ранна възраст.

  5. Eneya каза:

    Такива… на сапун!
    Кхъм, абстрахирайте се от хейтърското ми мнение. По-скоро искам някой да ми каже… защо тези лелки винаги работят в държавните учреждения?

  6. Eneya каза:

    Въпрос… защо не променяш „краткото име“ на поста, за да не са ти такива километрични адресите на постовете?
    Латиница или английски… ти избираш. Просто ги прекръщавай… моля.

  7. Ами Енея, тези не е задължително да са лелки – мен ме цакаше една 30ина годишна. Също така, скатавката вирее както на държавна служба, така и в частна фирма. Номера е да си достатъчно нагъл, добър актьор и да намериш някой заек, който още не знае как седят нещата – скатавката ти е в кърпа вързана.

  8. Аз потвърждавам, че хора с гореизброените умения ги има навсякъде. Аз черпих опит от един колега, който беше най-добрият за мен. Спокоен, уважаван от всички, той вършеше точно толкова, колкото беше нужно. И нищо повече. А беше в центъра на кошера – буквално и преносно. Всички много усърдно се трудеха около него, заети, вечно бързащи… И това в малка фирма.
    Този човек успя да ме вдъхнови за спанака – такъв какъвто си го правехме всеки ден…
    Бравос за прекрасния пост!!!

  9. Мда, и аз мога да потвърдя, че това е повсеместно явление. Техниките са много, но за частна компания ключовият момент е да хванеш някой да ти свърши работата вместо теб, защото иначе все някога някой ще се усети и може „човек да стане financially challenged“, както казва Бу. Аз лично предпочитам да ми плащат на свършена работа, защото часовете на висене в офиса когато нямаш такава са убийствени (не ми е ясно как издържат скатавачите да го правят умишлено), но сега и аз съм се хванала на хорото с работата на работно време и месечното заплащане, пък да видим докога ще издържа 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s