Ако си мислите, че българската бюрокрация е кофти, това е защото нямате понятие от индийската.
Трябваше да чакам повече от месец за едногодишна работна виза за тази китна страна. Е, слава Богу, най-сетне се сдобих със заветния документ!
Оказа се, че ме проучват обстойно и документите ми се прехвърлят от едно ведомство в друго. Естествено, никой не ми казваше в какъв срок мога да разчитам на отговор…
През този месец осъзнах, че хората се настройват за отсъствието ти и дори все още да си тук…в съзнанието на другите си вече там. Странно усещане.
Вила Вилекула 
А какво ще бачкаш?
Е, хайде, честито! Надявам се да пишеш, докато си там…
Поздравления! Всъщност опасявам се, че ще ти се наложи да свикнеш с тези индийски порядки- хората тъй да се каже не си дават много зор по онези земи, както се чува. Но година там със сигурност ще бъде нещо уникално и доста магическо 🙂
Иначе е невероятно как удома наистина започват да свикват, че те няма преди още да си заминала.
Един хубав ден бях успял да си изпусна полета и останах един ден допълнително в София: обществото ме гледаше малко като някой за който се е чуло, че е умрял 🙂 „радваме се да те видим, ама ти, таковата, не ти ли се случи една работа?“
И все пак, и все пак! Пътешествия! Древни култури! Остров Корекоредут! Приятно изкарване 🙂
Кога заминаваш, Све? Аз наистина си мислех, че почти си заминала…
Честито! Късмет и приятно изкарване там!
А знаеш ли, има го и обратния ефект – когато дълго време те е нямало (в моя случай 5 години) и си си идвал по веднъж годишно, когато си дойдеш задълго, всички супер ти се радват и искат по-скоро да те видят , а в един момент навика надделява – навика, че те няма дълго време 🙂 забавно е когато след година откакто си се прибрал хората все още те питат „кога си дойде?“ и макар да си обяснил, че „вече си си тук“ упорито те питат кога ще се „връщаш“ 🙂