Както писах преди време, никак не мога да понасям лицето Sharukh Khan…известен Боливудски идол.

Затова днес се скапах да се хиля на това, което ми пратиха.

Това е извадка от блога на Аамир Кхан – друга Боливуд звезда. Очевидно с SRK не се обичат особено…:)

  

Аамир пише „Shahrukh is licking my feet and I am feeding him biscuits every now and then. What more can I ask for?“

Всъщност кучето му се казва Shahrukh 🙂

Харесва ми този Аамир, има чувство за хумор…ще взема да видя някой филм.

 

Никога не съм си мислела,че ще ми се случи да видя слон от толкова облизо. Нито че ще яздя камила и ще храня маймуни 🙂
Но ето че ми се случи – и то само в един ден…

Джайпур е на около 250 км. от Делхи което го прави много удобен за еднодневни пътувания…особено ако знаеш че можеш да се повозиш на слон.

Най-напред спряхме в Amber Palace, в подножието на който се намираше същински слонски паркинг 🙂 Срещу скромната сума от 550 рупии (около $13) се качваш на кошница на гърба на слона и се извозваш догоре. Верно, малко клати, но пък гледката си струваше…а и да се разминаваш с други слонове, продавачи на всичко-каквото-се-сетите, поклонници, отиващи към храма и мотори – съвсем индийско преживяване. За съжаление към слоновете се отнасят доста зле…бият ги с пръчки, сигурно не ги хранят и твърде добре…а някои животни са прекомерно стари и въпреки това продължават да ги мъчат.

Иначе Amber Palace е наистина красиво място – като дворец от 1001 нощ – мрамор, релефи, огледални тавани, изящни рисунки по стените. Някога, когато е имало градини и фонтани е било наистина приказно…трябва само да си затвориш очите и си представяш…Но отвориш ли ги – виждаш сухите, изгорели от слънцето хълмове, пресушеното езеро и издъхващите от жегата бели куполи на крепостта…

За пръв път на това място усетих значението на вярата за индийците. Видях тълпите от хора, дошли откъде ли не, търпеливо чакащи реда си за да влязат в храма. Видях и някои от онези вярващи, дали обет да изминат пътя до храма, измервайки го с дължината на собственото си тяло. Съсредоточени, те лягат по корем, протягат ръце, бележат си докъде стигат, после стават, стъпват на белязаното, пак лягат…съвсем без да се притесняват от мръсотията. Всъщност, в Индия никой не се притеснява за нищо защото нещата са оставени в ръцете на боговете.

А що се отнася за камилите, които яздихме в Джайпур – камилата е най-ужасно неудобното за яздене животно. Беше твърде високо, не можех да го контролирам и едва успявах да се задържа на седлото. За сметка на това така се забавлявах – не спрях да се смея през цялото време, докато камилата подскачаше в лек тръс посред едно от натоварените пътища на града, а покрай мен фучаха коли, камиони, мотоциклети и рикши. Incredible India!

По пътя за вкъщи се опитахме да се сприятелим с едни маймуни, обаче те изобщо не се поблазниха от бананите, които им бяхме донесли, и най-безцеремонно се изнизаха в гората. Затова пък ни се случи нещо неочаквано – шофьорът на таксито ни реши да ни заведе в своето село.
И седяхме под огромното звездно небе, говорехме на развален хинди-английски с любезните стопани и отпувахме от сладкия чай с прясно издоено биволско мляко, който ни поднесоха. Беше толкова просто, топло и истинско 🙂

 

Както предполага заглавието, ще ви разкажа накратко за пътуването си до Каджурахо – градът изестен с храмовете, по чиито стени има скулптури пресъздаващи пози от Кама Сутра.

 

Храмовете са построени преди около хилядолетие от династията на Чанделите и никой не знае защо е избран точно Каджурахо – мястото не се отличава с нищо особено, освен с ужасната си суша (местните ни казаха че от 3 години не е капвала и капка дъжд). Така или иначе, от всичките храмове, запазени са около 25, които доста си приличат и са наистина изумителни с изящната си архитектура.

 

До Каджурахо пътувахме първо с влак до Джанси, после с джип по едно тясно шосе, където всяко разминаване с огромните ТАТА камиони ни вдигаше адреналина. Тук никой не спира разбира се, та сърцето ми слизаше в петите докато се носехме с бясна скорост срещу някой камион или автобус.

 

Както и да е – стигнахме и веднага се метнахме на другия джип, който тряваше да ни разведе из местния природен резерват на сафари. Обещаха ни да видим тигри и крокодили…та ние се скъсахме да се оглеждаме…но очевидно тигрите си бяха взели почивен ден, та видяхме само екзотични птици и маймуни. Крокодилите уж се появиха, ама ги видяхме само да се подават от реката и бяхме доста разочаровани 😦

Впоследствие разбрах че това с тигрите било само рекламен трик на всички резервати да ти вземат паричките – естествено индийците са много добри в това.

 

Останалата част от съботата и неделята посветихме на обиколка по храмовете…Ако сте тръгнали да посещавате Каджурахо, да знаете, че към 9 вече става ужасно напечено…С други думи – който иска да разглежда храмове трябва да прави жертви и да стане раничко – около 6 примерно 🙂

По стените на храмовете освен известните Кама Сутра пози има и много изображения на богове, певци, танцьори и животни – изобщо – целия свят на тогавашните хора. За да не съм голословна – вижте снимки тук.

Каждурахо не предлага кой знае какви други забележителности освен храмовете, та си разнообразихме малко престоя с разходка с велосипеди. Аз бях особено “очарователна” картинка, като се има предвид, че съм се качвала точно 3 пъти преди това на колело ;)Едва не утрепах една невинна минувачка…

Единственото кофти нещо в цялото приключение беше, че постоянно около нас се влачеше опашка от местни ергени или нахални продавачи на сувенири. Сдобих се с 13 – 14 годишен  ухажор, който след като се осведоми дали имам гадже и колко  деца съм родила започна да ме увещава да му намеря приятелка в Европа, защото той много си падал по европейките 🙂 А продавачите бяха непреклонни – просто ни набутваха в ръцете най-разни Кама Сутра сувенири – карти за игра (въпреки че на всички обясних, че не играя карти), ключодържатели в характерни пози с мърдащи се елементи и прочия безценни дарове.   

Като се изключи сушата и нахалните като конски мухи продавачи, обаче, мястото е тихо и спокойно и човек може да си изкара няколко дни в блажен мързел в някой от хотелите, които предлагат прохладни сумрачни стаи, вкусна храна в roof-top ресторантчета и аюроведически масаж на съвсем достъпни цени 🙂