…както пее Ерика Баду в това парче.

Има някой дни в които всичко ти се струпва на главата. Като днес например.

Сто малки неща – нищо особено и драматично…ама все пак…

На работа – ефективност, граничеща с нулата.

Проверявам си банковата сметка – балансът е тъжен…

Получавам смс че трябва да си платя интернета ама неизвестно защо сумата е двойно по-голяма от тази, която очаквах 😦

Получавам два смс-а от мобилния си оператор, че „ще блокираме обажданията ви защото адресът, с който сте се регистрирали, не е валиден“. Защо на някого му пука къв ми е адреса, след като картата е предплатена, питам аз? И прекарах следващите 2 часа в опити да се свържа с някого който да спаси телефона ми от блокиране. Но ядец…не ми било писано.

Тръгвам да се прибирам. Нали е мокро и кално, а улиците на Гургаон се характеризират със солидно количество дупки на квадратен метър, със съквартиранта решихме да се качим на една вело-рикша.Така де – няма да плуваме я. Качваме се…и юруш през най-голямата локва…където обаче колелото попадна на дупка и…Ето ме мен до колене в кал и мръсна вода. Голям смях падна 🙂

Е, това разбира се не е всичко. Прибирам се вкъщи и решавам да си взема душ. Тъкмо спирам водата, когато изведнъж всичко изгасва – ток, вентилатор – абсолютна Тъмна Индия. Та по този повод Julie ( една фея, която срещнах тук) измисли ново мото на блока „No power!No shower“.

Какво ми остава освен да си припявам…The world keeps turning…Oh what a day what a day what a day 🙂