По случай Деня на славянската писменост и култура, реших да споделя няколко снимки от скорошното ми посещение в Боровец и Самоков.
Винаги съм се чудила какви ли хора измислят, пишат и превеждат надписите и табелите. И как една съвсем обикновеНа бреза става необикновеННа 🙂
Домакините на ВЕЦ-а в двореца „Царска Бистрица“ любезно ни дават указания. Хайде за звъненето разбирам – шумно е…
Ама от какъв зор да си изтриваме краката, след като дори не ни пускат да влезем?
Тук виждаме един шедьовър на преводаческото изкуство „сирене под прикритие“ или направо „сирене по шпионски а ла 007“ (подобно на „стисканото мляко“, видяно в същото меню)
Този плакат искрено ме озадачи. Уж фестивалът се провежда под мотото „Мир на Балканите“, а главният организатор и режисьор носи звучното и не особено миролюбивото име Войн Войнов…
„Показен магазин“ – поредната умиляваща соц-табела. Много моля някой да ми обясни какво е имало в тези показни магазини и това, което се е предлагало само за „показ“ ли е било или е можело и да се купи. Много ми е интересно.
Вила Вилекула 
Показен магазин… Ех мили спомени … чак да му се доплаче на човек за светлото социалистическо минало.. Бе можеше да се купи, не е като да не може, ама цените бяха едни… та затова стоката главно се показваше и някак между другото можеше и да се продаде примерно на някой отруден здрав другар от Градския комитет (на БКП), ако случайно го домързи да иде до специалния закрит магазин само за здрави другари. Сега ще попитате какво се е продавало, пардон, показвало във въпросния магазин. – ми нормална стока- плодове зеленчуци… от време на време дори портокали и банани … Неприличен лукс някакъв…
Иначе си беше хубаво през социализЪмът- хляба 26 стотинки, киселото мляко 30… е понякога се налагаше да станеш преди петела и да седиш на опашка 2-3 часа за хлебец и млекце, но това са подробности…
Странно ми е, че въобще са сложили табелка с думата „показен“. Всъщност това беше социалистически жаргон за тези магазини, които „показваха“, че и ние имаме какво да продадем – например на ъгъла на „Раковски“ и „Стефан Караджа“ имаше „показен магазин“ за плодове, където можеше да се купят банани на двойна цена, или едри домати, пак по-скъпи. Другият „показен магазин“ в София беше на ъгъла на „Граф Игнатиев“ и Луи Леже“ (зад 6-то училище), в който „показваха“ уиски, швейцарски сирена и други деликатеси.
Абе, нещо като витрина „вижте колко хубаво се живее при социализма“. Виждахме 🙂
Аз познавам доста хора, които си колекционират подобни табели и снимки от ранга на преведеното меню. Дори аз имам малка колекция 🙂
ужасно – мозъкът ми отказва да повярва в съществуването на „показни магазини“.. проблем – несъответствие между логика и възприятие
„Обикновена бреза“ дразни малко. Няма обикновени живи същества.
хах аз се забавлявах докато разглеждах снимките 😉
О, Боже … С всичко съм съгласна, но не и с плаката за фестивала „Мир на балканите“… Името на човека не определя какъв е всъщност… Вие какво искате? Дайте сега, като се казва Воин Войнов, да променим и името на „Война на балканите“ … Ще стане наистина интересно… Това пък вашето вече е прекалено… Усетете се…