Така се казваше последната книга, която прочетох. Жанр: индийски чиклит (да, и такова животно има). Историята беше за 28-годишна, модерна, симпатична, но (!) леко закръглена индийка и нейните перипетии да си намери съпруг.

28 е „преклонна“ възраст за женене тук. В общи линии ако дотогава не си се омъжил/оженил те отписват…Цялата рода до девето коляно се впряга да ти търси половинка, пускат се обяви, връзки…Социалния натиск за жертвата на сватбената конспирация е огромен.

„Можеш ли да си представиш – нашите ми уредиха среща с едно момче. Само че неговите родители казали „Искаме първо да видим момичето и после евентуално и той може да се срещне с нея“сподели ми една местна приятелка.

Все едно е на някакъв конкурс за красота – журито подбира най-добрите кандидатки и те се явяват на втори тур.

А във вестниците се намират какви ли не абсурдни обяви за женитба (matrimonials). Пример “ A very handsome (малко по-хубав от маймуна)  fair, well-educated, working in a MNC, green-card holder (да е живял или учил в САЩ или Австралия си е признак на престиж) Punjabi boy is searching for a slim (като се има предвид с какво се хранят тук – доста релевантно изискване), fair (индийците са маниаци на тема бледа кожа), homely ( разбира се – трябва да е домакиня, иначе кой ще дундурка момчето като я няма мама) girl. Caste no bar ( да бе да, повярвах ви). Да не говорим за сайтовете за запознанства…(почти ме бяха регистрирали в един такъв)…

Не знам дали е толкова  лошо да си „жертва“ на уреден брак.  Един колега на средна възраст ми каза преди време „И аз като тебе си мислех, че животът ми ще свърши като ме „оженят“. С течение на времето осъзнах, че ако не бяха уредили брака ни и съпругата ми не беше донесла толкова зестра, досега щя да се мъча да осигуря удобствата, които сега имаме като семейство“.

Може би е прав. Може би с времето свикваш, привързваш се и дори се научаваш да обичаш половинката си. Важното е да създадете впечатлението за щастливо семейство. Защото „какво ще кажат хората“ е от първостепенно значение тук.