Този уикенд ходихме на доста необичайно място – Акшардам.

Това е храмов комплекс, посветен на Свами Нараян – светец, живял преди около 200 години и (както се твърдеше във филмчето) – променил живота на милиони със своя пример.

Внушително и красиво място. Наистина – липсваше атмосферата на старите крепости и храмове…Но рядко съм била на толкова чисто, подредено и добре организирано място в Индия.  Мерките за сигурност също бяха забележителни – трябваше да оставим абсолютно всичко (включително камери, мобилни телефони, минерални води, чанти, очила,книги) на гардероб. Още едно място, което доказва, че в Индия хората дават мило и драго за религията си ( и съответно за строеж на безумно разточителни храмове), дори на пътя да има умиращи от глад…

Като цяло обаче комплексът е по-скоро Религиозен Дисниленд, отколкото място за поклонение. Сцени от Живота на Свами Нараян са представени с анимирани фигури в цял ръст (сигурно децата много им се радват, на мен ми беше малко странно), а накрая има и „разходка с лодка“ в нещо като подземна пещера…

 ***

Неделята беше посветена на „труд и творчество“ – децата от училището на Faith правиха рамки за снимки. Таква радост пак, суетня – рязаха се цветни хартии, лепиха се декоративни сухи цветя и камъчета. После бутаницата кой първи да си покаже готовата рамка. И гордостта като ги похвалиш 🙂 И вниманието с което загънаха произведенията си във вестник, за да ги отнесат у дома…

***

И вчера, тръгнах да си купувам Kalvin & Hobbes ама нещо се отвлякох и някакси естествено се озовах пред…„Chocolate: A bittersweet saga of Dark and Light“ .Както може би се досещате – не устоях…:) 

Оставям ви с една мисъл, която прочетох в предговора на книгата:

„Nine out of ten people admit that they love chocolate. The tenth lies“ 🙂