Днес за пореден път разбрах колко различно може да изглежда един ден под първите плахо промъкнали се лъчи на пролетното слънце.
София е хубава без намусените тълпи.
И понеже утре е 1-ви март и ми се иска пролетта да дойде по-скоро в сърцата ни, ето едно любимо Вапцарово стихотворение. Усмихвайте се по-често. Изпитано средство срещу темерути и настинки 🙂

Пролет
Никола Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!