Малко слънчице…

Днес за пореден път разбрах колко различно може да изглежда един ден под първите плахо промъкнали се лъчи на пролетното слънце.
София е хубава без намусените тълпи.
И понеже утре е 1-ви март и ми се иска пролетта да дойде по-скоро в сърцата ни, ето едно любимо Вапцарово стихотворение. Усмихвайте се по-често. Изпитано средство срещу темерути и настинки 🙂

Пролет
Никола Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Реклами
Малко слънчице…

Едно мнение за “Малко слънчице…

  1. Стихотворението винаги ми е харесвало. А когато се покаже слънцето като че ли и хората стават по-мили и добри.
    Честита Баба Марта! Днес тя беше много благосклонна и към нас в Пловдив(цели 16 градуса)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s