Днес решавам да похапна с приятел в центъра. Случих се на „Славянска“ и понеже ми се ядеше нещо традиционно, влязох в механа „Избата“ (един-два пъти бях опитвала и бях доволна).
Казвам на сервитьорката „Маса за двама“ и тя ме настанява в близост до бара. Поръчвам си пилешка супичка с хлебче. Отварям си книжката и зачитам. Изобщо…идилия…
Идва човекът, с когото имах среща…Изненада – води още един приятел. Прегръдки, целувки…Знаете как е – не сме се виждали от една година.
-Бихте ли ни дали един допълнителен стол – питам любезно сервитьорката.
Тя (троснато):
– Ми не, щото няма да мога да минавам.
Аз (опитвам се да се усмихна и да бъда убедителна):
– Е, все ще се сместим някак.
Нейно величество сервитьорката, обаче е непреклонна:
– Не може, ще ми пречите да минавам – отсича вече агресивно.
-Тогава, бихте могли да ни настаните на друга маса – опитвам се да предложа изход от ситуацията.
– Нямаме свободни места – отвръща девойката с глас нетърпящ възражение. Все едно не им плащам да се нахраня а им искам някаква огромна услуга.
– Е, какво предлагате – аз, вече доста раздразнена от отношението. Да изгоня приятеля си, защото няма място за него ли?
Тя – самото въплъщение на наглостта:
-Ами вие сте си виновни, защо ми казахте че искате маса за двама!
– Просто не знаех, че ще дойде трети човек – последен опит да обясня на обслужващата ни девойка ситуацията.
Разбира се – без резултат.
Станах, платих си супата и изляох.
Казах си „Какво пък толкова, как иначе ще рабера че съм си у дома, ако няма такива случки?“
Но пък от друга страна – „Колко малко усилия изисква да се държиш човешки с хората около теб. Особено ако пък за това ти плащат!“
Вила Вилекула 
Ако бях на твое място при подобно поведение дори нямаше да си платя. И нямаше да ми е гузно!
Свикнах да се отнасям с келнерите любезно, но с такъв непреклонен тон, че те да изпитат респект към персоната ми и да отвърнат услужливо 🙂
Най- краткият виц уж бил този: „Един евреин станал миньор“. Има един още по- кратък и още по смещен виц: „Бай Ганьо (стрина Гана) станал бизнесмен“.
Стана ми мъчно, като прочетох случката…:( Уча в чужбина и всеки път се прибирам в България с изпълнена с надежди, че такива случки няма да са често срещано явление… , но не би…
Уффф, да беше казала, че отиваш там!
Ходила съм три-четири пъти в тази Изба. Последния път откраднаха чантата на един приятел. Няколко месеца след това искахме да запазим места пак там (отидохме 2 седмици предварително) и сервитьорката ни отряза след като преценяващо ни изгледа как сме облечени.
Готвенето е хубаво, но като ти стане кисело от преди да си седнал…не си струва.
И етикетът на поста не трябва да е „мрън“, а reality, в по-агресивния случай „фрас“.
Май е трябвало да се срещнете с управителя. Но дали си струва човек да си разваля настроението с такива глупости?
Не ми се е случвало такова грозно отношение в скоро време, но … знае ли човек?
Нещо подобно ми се случи в кафенето до останките от мавзолея.
С приятелка чакахме някой да ни вземе поръчката,но без резултат.Когато отидох да попитам какво става,за мое най-голямо изумление ме нарекоха досадница,и че момичето ,което обслужвало сектора в момента го нямало, а аз,ако не ми се чака съм можела да ида другаде!
Ето на това викам аз борба за печелене на клиенти.
Явно в спометатите заведения си имат предостатъчно и борбата е за намаляването им!?
За съжаление наистина е често срещано за малката ни и китна родина. Хората обикновено си мислят, че не получават според заслуженото и вероятно това спомага за лошото отношение.
А толкова малко трябва да се усмихнеш и да се държиш човешки. Точно това ми направи впечатление в единствения ни индийски магазин в Търново – отношението на продавачите – винаги мили, винаги усмихнати и услужливи, независимо дали само разглеждаш или имаш намерение да купиш. Как да не се връщаш на такова място пак и пак, че и да не заведеш приятелки 🙂
@Dimana Ами да…много от хората които работят в заведения и магазини смятат, че тази работа е едва ли не под достойнството им, защото те са нещо повече…И оттам и това троснато държание…