Тези дни изникват образи от миналото. Уж забравени и загубени, а пак са там, карат ме да се усмихвам и правят пролетния ден леко носталгичен.

Читалище „Искра“ във Велико Търново, където имаше кино и съвсем смътно си спомням че гледахме някакъв филм за резервата Серенгети. После читалището стана търговски център, понастоящем със западащи функции.

В центъра на Плевен изненадващо откривам този надпис от соц-времето. Удивително как се е запазил повече от 20 години съвсем непокътнат 🙂

Отново Плевен. Харесвам паркове с разхвърляни из тях скулптури. Май вече не ги правят така…(ако изобщо някой прави паркове).