Липсват ми истинските хартиени писма…
Някой да има същия проблем?
А някой да има време и желание да пише на хартия? 🙂
-
Последване
Последвано
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Липсват ми истинските хартиени писма…
Някой да има същия проблем?
А някой да има време и желание да пише на хартия? 🙂
Вила Вилекула 
Има лесен и екологичен начин за решаване на този проблем. Пишеш писмо на хартия, сканираш го, пращаш сканираното по email, слагаш хартията в синия контейнер за рециклиране.
Положителни неща:
1. Не плащаш за марка
2. Не се хаби хартия за марка и плик
3. Със сигурност се рециклира хартията на самото писмо
4. Запазваш си следа какво си писал и можеш да си го гледаш от време на време (и като се пенсионираш 🙂
Отрицателни неща – не се сещам
Скоро се научих да пращам и малко след това започнах и да получавам 🙂 Няма такава радост, честно! Дори си купих кутия цветни моливи и пакет листи на цветя и пликове, които те карат да се усмихнеш, и с повод, без повод, изпращам по някое за чужбината 🙂
Един от модерните начини да бъдеш романтичен 🙂
Обичм, обичам… Липвса ми…
Благодаря за гениалната идея! 🙂
Неее, мерси 🙂 От малък чакам интернет революцията, именно защото пиша грозно и ме е срам да пиша, хихи. По интернет е супер бързо, удобно, безплатно. Можеш да прикачиш снимки, файлове ( ъъъ, иначе … дискове? дискети? USB стикчета – о да, и ще ви ги свият в пощата ). Мога и да препращам на 20 човека едновременно. Абе, въобще не може да се сравнява. Явно съм привърженик на новите технологии 🙂
Обожавам писма на хартия. Половината ми живот е минал в такава кореспонденция. Несравнимо е усещането да зърнеш колелото на пощальона. А после той самият се насочва към твоята къща и носи няколко писма, които пуска в поръждясалата зелена кутия. По едно време си пишех с толкова хора, че на баба ми чак и беше неудобно и обясняваше, че играя някаква играя 🙂 Пазя почти всички писма – старателно завързани с канап. И си ги чета понякога. По добра машина на времето от това няма 🙂
Някога писах доста писма на хартия. Сега почти не пиша. E-mail кореспонденцията замести всичко…
Но обичах истинските писма и истинските картички. Беше готино! (Въпреки че не ти оставаше копие в електронен вид;-)
Не ми липсват писмата. Пускането е досадно. може би малко ми липсват картичките, електронните не ги броя за истински.
Да липсват ми! Включително заради марките 🙂 Също и заради напрежението и постоянната проверка на пощенската кутия. Ах, а какво е само нетърпението да разпечаташ писмото.. Предлагам като заминеш пак за Индия да си пишем по традиционния начин. :)))
Вярно, че по интернет е по – лесно, бързо и безплатно, но трябва да признаете, че е друго да получиш хартиено писмо което си чакал дълго време. А не като сега: пращам – тук е…
А представяте ли си какво е било да чакаш да ти дойде/долети вестоносец/гълъб?
[…] това прочетох една публикация във Вила Вилекула и ми хрумна, че отдавна не съм получавала писма. Писма, […]
Нда, представям си как е изглеждал спамът в онези времена с пристигащия гълъб. Чака рицарят гълъба с писмото от дамата на сърцето си… дочаква, развързва свитъка от крака на гълъба и чете:
„Кова мечове. Евтино.“
На мен хартиените писма ми липсват, заради емоцията, вложена в писането им. И заради сълзите, които се оказват гроздов сок [привет, Алф!]. Аз самият понякога все още пиша такива… явно е от възрастта 🙂
хаха това ми се струва абсурдно
А аз много исках да порасна и да получавам телеграми, но… 😦
красиво е… 🙂
липсват ми… получавам рядко картички, главно колети си пращаме с дрехи с приятелките вече 🙂
Аз пък пращам и получавам хартиени писма. Нетърпението да пристигне писмото, радостта от това да го държиш в ръце, щастието да виждаш познатия почерк по хартията – няма нищо общо с тъпите e-mail-и и т.н. Просто е различно.
На моите писма им се налага да пропътуват цяла Европа докато стигнат до човека, на когото пиша, но какво от това. Чакам по 5 дни, за да пристигне отговор, но това е сладко нетърпение. Хубаво е.
Обожавам писмата на хартия! Моля ви, пишете ми!