Писма

letters

Липсват ми истинските хартиени писма…

Някой да има същия проблем?

А някой да има време и желание да пише на хартия? 🙂

Advertisements
Писма

19 thoughts on “Писма

  1. Марин каза:

    Има лесен и екологичен начин за решаване на този проблем. Пишеш писмо на хартия, сканираш го, пращаш сканираното по email, слагаш хартията в синия контейнер за рециклиране.
    Положителни неща:
    1. Не плащаш за марка
    2. Не се хаби хартия за марка и плик
    3. Със сигурност се рециклира хартията на самото писмо
    4. Запазваш си следа какво си писал и можеш да си го гледаш от време на време (и като се пенсионираш 🙂
    Отрицателни неща – не се сещам

  2. Скоро се научих да пращам и малко след това започнах и да получавам 🙂 Няма такава радост, честно! Дори си купих кутия цветни моливи и пакет листи на цветя и пликове, които те карат да се усмихнеш, и с повод, без повод, изпращам по някое за чужбината 🙂

  3. Красимир Казаков каза:

    Неее, мерси 🙂 От малък чакам интернет революцията, именно защото пиша грозно и ме е срам да пиша, хихи. По интернет е супер бързо, удобно, безплатно. Можеш да прикачиш снимки, файлове ( ъъъ, иначе … дискове? дискети? USB стикчета – о да, и ще ви ги свият в пощата ). Мога и да препращам на 20 човека едновременно. Абе, въобще не може да се сравнява. Явно съм привърженик на новите технологии 🙂

  4. Обожавам писма на хартия. Половината ми живот е минал в такава кореспонденция. Несравнимо е усещането да зърнеш колелото на пощальона. А после той самият се насочва към твоята къща и носи няколко писма, които пуска в поръждясалата зелена кутия. По едно време си пишех с толкова хора, че на баба ми чак и беше неудобно и обясняваше, че играя някаква играя 🙂 Пазя почти всички писма – старателно завързани с канап. И си ги чета понякога. По добра машина на времето от това няма 🙂

  5. Някога писах доста писма на хартия. Сега почти не пиша. E-mail кореспонденцията замести всичко…

    Но обичах истинските писма и истинските картички. Беше готино! (Въпреки че не ти оставаше копие в електронен вид;-)

  6. Не ми липсват писмата. Пускането е досадно. може би малко ми липсват картичките, електронните не ги броя за истински.

  7. Да липсват ми! Включително заради марките 🙂 Също и заради напрежението и постоянната проверка на пощенската кутия. Ах, а какво е само нетърпението да разпечаташ писмото.. Предлагам като заминеш пак за Индия да си пишем по традиционния начин. :)))

  8. Axel каза:

    Вярно, че по интернет е по – лесно, бързо и безплатно, но трябва да признаете, че е друго да получиш хартиено писмо което си чакал дълго време. А не като сега: пращам – тук е…

  9. Нда, представям си как е изглеждал спамът в онези времена с пристигащия гълъб. Чака рицарят гълъба с писмото от дамата на сърцето си… дочаква, развързва свитъка от крака на гълъба и чете:
    Кова мечове. Евтино.

    На мен хартиените писма ми липсват, заради емоцията, вложена в писането им. И заради сълзите, които се оказват гроздов сок [привет, Алф!]. Аз самият понякога все още пиша такива… явно е от възрастта 🙂

  10. Аз пък пращам и получавам хартиени писма. Нетърпението да пристигне писмото, радостта от това да го държиш в ръце, щастието да виждаш познатия почерк по хартията – няма нищо общо с тъпите e-mail-и и т.н. Просто е различно.
    На моите писма им се налага да пропътуват цяла Европа докато стигнат до човека, на когото пиша, но какво от това. Чакам по 5 дни, за да пристигне отговор, но това е сладко нетърпение. Хубаво е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s