Тези дни най-сетне ми се отдаде възможност да ида на планина и да се порадвам на зеленина и чист въздух. Що се отнася до планинарството съм си направо новобранец – като се изключи едно екскурзионно в Пирин преди десетина години. Та…записах се за екскурзия с „лек маршрут“ в Средна Гора – от Хисар през връх Богдан до Копривщица.

Хисар ми се видя приятно градче, пълно със спа-хотели (които си обещахме да посетим при сгоден случай) и хубави градинки, които по това време на годината са изпъстрени с Великденчета, глухарчета и разни други неизвестни за мен цветя. Преди да отпътуваме, похапнахме в ресторант „Национал“ , където освен че има прекрасна градина, готвят доста вкусно 🙂

Събра се групата – петнайсетина души – някои опитни туристи, някои (като нас) леко „пишман-туристи“ и потеглихме. Първа спирка – комплексът „Бяло Камъне“ близо до Старосел.

„Бяло Камъне“ е бивш пионерски лагер на разположен на много живописно място в полите на Средна Гора, доста приятно обновен, с открит басейн,ресторант и приятни бунгала. Препоръчвам 🙂

На другата сутрин ни отведоха да видим тракийската гробница в Старосел, а от там започна изкачването към хижа „Фенера“ (бивша х. „Орел“) на около 1450 м. Голямо пъхтене падна през гората с тежките раници ( моята естествено се оказа най-голяма ;)) – но гледката си струваше.  В подножието на връх „Козя грамада“ се натъкнахме на още едни останки на тракийско светилище.

В късния следобед пристигнахме в хижата. Малко беше студенко – отопляваше се само на водна риза чрез една печка на дърва. Бойлерът също беше на дърва и по едно време, като забравихме да го напалим, се оказа че някой се изкъпа със студена вода ;). Като цяло обаче хижарят и жена му ни посрещнаха с чай и готвена храна – бяха се доста постарали – имаше свинско с картофи, зелена салата. Дори ни приготвиха вечеря и закуска за следващия ден, тъй като на другата хижа хижарят не готвел . Имаше и бира, която ни дойде добре след изкачването 😉

На следващата сутрин след като похапнахме сладко пържени филийки, тръгнахме да покоряваме връх „Фенера“ (1481 м.) който се намира непосредствено до хижата. Наклонът си го биваше, а гледката бе прекрасна:

По пътя за следващия връх – „Алексица“ (1517м.) се натъкнахме на истинска колония от калинки. Гъмжеше от тях направо! 🙂

Следобедът ни беше посветен на преход до хижа „Средногорец“. Малко преди да стигнем се отбихме в хижа „Чивира“ която е собственост на „ВМЗ“-Сопот и е с леко затихващи функции. Жената, която се грижеше за хижата, като ни видя се засуети. Питаме я – „Чай имате ли“, а тя – вдига рамене „Ми нямам, за кого да правя чай като нямам заявки“. Желязна пазарна логика на това леко тъжно соц-място. Накрая обаче явно и стана съвестно на хижарката и измъкна отнякъде една тенджера с чай „от нейния“ да ни почерпи. Мило беше 🙂 Ето и гледката:

Хижа „Средногорец“ се оказа „по-луксозна“ от „Фенера“, по-топличка и уютна, а хижарят, въпреки че изглеждаше леко намусен, се нави да ми направи кафе, с което моментално ме спечели 🙂

Последния ден на прехода трябваше да изпъплим от хижата ( 1470м) до връх Богдан (1604м) затова станахме раничко. Беше студено, ветровито по голите стърнища, затова макар и нагоре, крачихме доста бързо. Облаците се бяха свъсили над нас. Същински лунен пейзаж.

Тъкмо набрахме скорост и аз очаквах вече че ще започнем голямото изкачване на вр. Богдан, когато…всъщност се оказа, че вече сме на връх Богдан. Той е един такъв мъничък хълм, обрасъл с дървета, който щях да подмина, ако другите не бяха спрели 😉 Затова пък, там горе тъкмо свършваше зимата, имаше едно парче неразтопен сняг и много цъфнали лилави минзухари.

После започнахме слизане към Копривщица, покрай изгорялата хижа „Богдан“. Кофти тръпка да видиш разруха на такова красиво място сред гората.

Пътят до Копривщица беше край реката ( в която аз, в опит за летене, естествено нагазих и с двата крака и направих веселото на цялата група;)) . Минахме покрай стада с малки шарени агънца…дано са били пощадени за Гергьовден. Лавнаха ни овчарски кучета. И зелено, зелено…същинска Швейцария.

За щастие дъждът ни пощади и плисна чак когато стигнахме в Копривщица и хапвахме юнашки в механа „Под старата круша“ (която, според един познат била централна местна забележителност 😉 ). Като си представих как ще се пътува навръх Гергьовден, проявих здрав разум и не останах да пренощувам в градчето. Ще го гледаме друг път…

А като се прибирам у дома- що да видя? Липата под прозореца ми разлистила! Честит Гергьовден на всички !