Успял в България?

Напоследък ми попадна една статия във вестник, в която се описваше животът на някакъв българин, който отишъл в чужбина, устроил се и заживял там щастливо. На въпроса дали има намерение да се върне в България той разбира се започва да плюе змии и гущери и да обяснява как няма да се върне, защото, видите ли България е една безнадеждно пропаднала страна.

Чудя се защо, когато някой журналист прави репортаж за българи в чужда страна, се смята за нужно да се изтъкне как там хората успяват, защотото е по-лесно. И да се подчертае, че ако си бяха останали в България, тези българи едва ли щяха да постигнат и половината от сегашния си успех.

Да, ама не.  Не мисля че някъде по света е „по-лесно“, още по малко за емигрант от малка балканска държава. И единствената причина някой да не успява тук е защото е решил че няма смисъл да се хаби, защото…все пак това е само България. Страната на ограничените възможности.

Това, което ме озадачава най-много –  защо колегите журналисти не взимат да покажат някой българин, който е успял в България? Има много хора, които си изкарват прехраната честно и попадат в графата „успели“.

Няма как да си вдигнем националното самочувствие ако постоянно си повтаряме колко пропаднало място за живот е България, нали?

Advertisements
Успял в България?

13 thoughts on “Успял в България?

  1. Qni каза:

    Не е пропаднало, но … на моменти е безсмислено трудно/неуредено и т.н. Съгласен съм обаче, че този тип статии са изключително дразнещи, но нали трябва да има интрига и да се продава вестника/списанието. Да не говорим, че категорията „успял/а“ е именно медийна измишльотина, защото това продава (особено в САЩ, където сума ти банкери и анализатори са постоянно на екрана до поредната криза).

  2. Как да не показват. Правят ВИП Брадъри, канят милионери да отговарят на въпроси благотворително, отразяват убийствата на онези, които са успели.

    Извън шегата, мисля, че тези въпроси се пораждат не толкова от отделните истории, колкото от общата картина и нагласа. Тези разкази ни казват, че онези общества се успели, това тук – не е. Човек разказва за своите или чуждите успехи с ентусиазъм. А ентусиазмът винаги търси синхрон и резонанс със средата. При нас успехите са частни, в публичността има само напрежение и тревога. Затова индивидуалните разкази не променят общата нагласа.

    1. pippi каза:

      Може би именно поради факта че има резонанс трябва да се борим за повече „положителни истории“. Иначе така негативния ефект се усилва и…

  3. nkirov каза:

    „Има много хора, които си изкарват прехраната честно и попадат в графата “успели”.“
    А как да убедиш българина в това? Въпросът е в думата „честно“. Тя почти изчезна от речника. Заместиха я „корупция“, „кражба“, „присвояване“, „мутра“, „мошеник“, „бандит“, „измама“, „престъпник“, „безнаказан“, „несправедливост“, …

  4. Навсякъде е трудно да се успее. Необходими са качества, които повечето хора не притежават:
    – челичено здраве
    – ум
    – трудолюбие
    – кураж

  5. a-tipova каза:

    Кой беше казал: „Успехът за всеки е различно нещо. Провалът е едно и също – да не получиш това, което искаш“. Един вид – провалът е универсално разбираем от обществото; като кокаколата и макдонълдса.

    Аз съм много крайна, когато стане дума за негативни статии за България. Ако имам власт един ден бих сложила негативните статии и лошите изказвания от българи за България в много строги рамки. Както през времето на Втората Световна война са забранили филмите с лош край, за да не деморализират нацията.
    Нацията ни е деморализирана – трябва да вземем мерки да оздравеем.

  6. гравитон каза:

    a-tipova
    „… Нацията ни е деморализирана – трябва да вземем мерки да оздравеем.“
    Най-страшното, според мен е, че деморализирането на нацията ни не е случайно. То е търсено, управлявано и използвано за чужди интереси. Нацията ни се обезличава, нацията ни се унищожава, нацията ни се превръща в тор за глобализацията и шепа свръх богати.

  7. Бих поспорила за това „И единствената причина някой да не успява тук е защото е решил че няма смисъл да се хаби“
    Имам много приятели, които искат да си „хабят“ и трите езика, които знаят, и двете висши, които имат и специализациите… и ги хабят наистина… на места, които нямат нищо общо с образованието и възможностите им… А чувството, че се удряш в стена и си безпомощен е ужасно…

    1. pippi каза:

      Да, права си…и все пак. Убедена съм че който иска и вярва в себе си успява да пробие/заобиколи/прескочи стената.

  8. Тук опираме до любимото ми твърдение 🙂 На повечето хора им се иска да се хабят. Онова мазохистично удоволствие от мрънкането е нещо, към което много от нас се стремят.
    Иначе на мен да дойде някой да ми каже, че в България не може да се успее. На 20 години, със средно образование и стаж като детегледачка и домашна помощница, аз съм успяла. Първо обучавах дивижън мениджъра си. После до мен сложиха един британец на около 50, чиято риза струваше поне колкото месечната ми заплата и който като малко дете си записваше какво му говоря. На него – собственика на голяма компания! А вчера ме повишиха. 10 месеца труд по всички точки изброени от А. А. ми отне, но сега съм с нов договор, работя по специалността си, нищо че съм само трети курс, в историята на фирмата само един човек е стоял на този пост и това е създателят й. И да. Не давам интервюта 😛 Просто не ми ги искат.
    А съществува и обратната практика – има предавания, които показват как шофьор на камион в Шотландия например си купува къща в България и се хвали колко са му щастливи старините и как в чужбината все още би живял под наем. Предаване за хора, които изглеждат успели само в България.

  9. lyd каза:

    О, аз пък искам интервюта, Светлина 🙂 Затова и започнах онзи блог за успеха http://ycnex.wordpress.com/

    Продължавам да приемам лични истории за него.

    Може би когато се съберат критичен брой лични истории за успеха и се чуят от критичен брой хора, усещанията в публичното ще се променят, а това на свой ред ще даде кураж на повече хора 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s