След една година прекарана в Индия имах огромното желание да се върна там за „още малко“. Неизбежно е – някакъв вирус е това – лови те и няма как да избягаш. Малария, слава Богу не лепнах, но Индия…:)

Едни планове бяха, едни идеи за пътувания из Азия. Щастливо и доволно си подадох документите за виза на 12ти Февруари.

Служителя в посолството се усмихна мазно и ми обясни че  „По принцип според нашето законодателство не можете да подавате документи за такава виза за втора поредна година“. Но въпреки това си ми прие документите. И те потънаха в някоя прашасала купчина в душния храм на делхийската бюрокрация.

Десетки телефонни разговори, мейли, официални писма, връзки, ходатайства. Три месеца слушах едно и също – „Чакайте, ще си получите визата“. Кога – само Бог знае…Може би след 7 месеца (колкото чака  една българказа работна виза, която в момента е там). Ми да ама не. Индия се отлага с неопределено време.

Очевидно, някой отгоре се опитва да ми покаже, че не ми е мястото там в момента. Но както казват „всяко зло за добро“ 🙂

Поживем-увидим!