Нали знаете онази песен на Аланис.
Тананикам си я доста тези дни…защото за пореден път живота ми показа колко забавен и непредвидим може да бъде.
В сряда, както бях под пара заради събитието (мина прекрасно :), ще кача някоя снимка скоро) , получих една не-особено приятна новина от финансов характер.
Тъкмо си вървях като малък буреносен облак готов всеки момент да изтрещи, когато на светофара едно момиче , което определено виждах за пръв път в живота си ме поздрави и се усмихна.
Оказа се, чете този блог 🙂 Беше ужасно мила…и наистина ми оправи настроението.
Мисля си – дали понякога не се забиваме твърде много в ежедневията. Дотолкова, че когато животът ни намига и се опитва да ни покаже че не всичко е толкоз черно, колкото ни се струва, дори не го забелязваме.
Вила Вилекула 
Забиваме се, и още как. Затова напоследък гледам да се придържам по-плътно до шопската мъдрост – „Оти да се косиш, като че ти мине“. На мен целият месец ми е черен (сериозни повреди на телевизора, колата, лаптопа, телефона). От няколко дни нещата просветляват, оправят се, къде от самосебе си, къде с наша и чужда помощ и всъщност страшното се оказва не чак толкова страшно. Усмих и на теб!
да…:) Нещата се нареждат…ама ние нали искаме всичко веднага. Не можем да чакаме. И от там драмата. А само като поемеш два пъти дълбоко въздух…и просветлява, най-малко ти идва свежа идея как да се справиш 🙂
🙂 На мен миналата година блогчето ми намери квартира, работа и обещание за миксер 🙂
И да се забиваме… всичко е изчислено перфектно. Животът никога не ни предлага изпитания, които не можем да преодолеем. С някакво усилие, де.
Дълбочината на черното варира и зависи само от нас самите – едните преживяват всичко и го дъвчат дни наред, че и повече, други са „пердета“ и като че ли прелитат над трудностите. Всеки се справя различно с едно и също препятствие. Много се разклонох в мисли, затова спирамовреме, че ще досадя.
Благодаря за статията, усмихваща е.