Докато таксито се влачеше с костенурча скорост днес в голямото задръстване в 6 по „Цариградско“ (колоната започваше от Младост още) се чудех докога ли ще продължава така…
Казват, че в природата има една точка на насищане, при която нещата „избухват“ и впоследствие се нормализират.
Ако е така, значи сме доста близо до тази точка.
Какво би могло да се случи…представям си:
Хората, изнервени от задръстванията, започват да се комбинират с други колеги и да пътуват с една кола до работа…да минимизират излишните пътувания, да работят от къщи…
или пък, как ползват метрото – е верно, само една линия е…ама е бързо,евтино и сравнително комфортно
или…дори преглъщат гордостта си на притежатели на МПС и опитни шофьори и дори се качват в градски транспорт (каквото и да говорят, в София има сравнително добре уреден градски транспорт)
ако се осъществи съответния граждански натиск и повече хора желаят да се возят в градския транспорт…дали няма да пуснат по-хубави автобуси и тролеи?
Не казвам нищо ново, тези и още хиляди неща се знаят. Просто…стига сме разчитали някой да направи нещо. Ясно е че пак ще се налага по Мюнхаузенски да се измъкваме. Ако поне 50 процента от енергията, употребена в мрънкане и псуване се трансформира в обмислени действия, току виж нещо се променило.
За една година във Варшава и едно лято в Познан, не видях нито едно задръстване…. (добре де, само едно, но имаше много голяма катастрофа).
Не знам как го правят. Магия.
поздравявам те с финала на този клип:
Да, и аз си мислех за тази песен докато пишех поста и си представях как всички си зарязват колите на Цариградско и тръгват в дъжда.
А ти какво правеше в таксито? 🙂
Ей, хвана ме! 🙂
Да вземат да ни сложат най-накрая информационни табла, та да си избираме от къде да минем.
А може в момента на насищане да ни пораснат крила 🙂 В смисъл… може изобщо да не сме близо до насищането и да има още много да си патим… 🙂