Напоследък срещам доста вдъхновяващи хора около себе си. Хора, които „работят“ това, което ги прави щастливи. Имат особено излъчване – на спокойствие и щастие. И на творчество – сътворяване на красота, облагородяване на света.

Има и едни други. Онези, които не чакат да дойде някой да „ни оправи“, а взимат нещата в свои ръце. И правят нещо, макар и малко, за да задвижат колелото в положителна посока.

Например, хората от фондация „АнджеЛия“, които имат непосилната (според мен поне) задача да се грижат за болни от рак дечица.

Или пък създателите на nahrani.com – хубава онлайн инициатива, с която си упражняваш език и същевременно набираш храна за нуждаещите се (нужно ли е да споменавам как се радваха децата в училище на сайта :)).

Последното което ме вдъхнови открих на страниците на списание НЕЯR . Последния брой разказва за няколко души, които намират време и воля да поддържат градинки в центъра на столицата- пред блока си или пък във вътрешния двор. Садят, плевят, копаят и поливат безкористно и с грижа…Прекрасни просто! (на стр. 50 на по-горния линк)

И в нашата кооперация има занемарен вътрешен двор, затупан от строителни отпадъци…та се питам…защо не? 🙂