Коледният дух и „Коледария“

Не знам какво е  „коледния дух“.

Дали изобщо го има или е едно от онези кухи, лъскави понятия, които помагат на маркетинга да ни пробутва никому ненужни предмети.

Никак не мога да избягам от усещането, че за голяма част от българите „коледен дух“ значи „йедене и пийене“. Не че има лошо в това, съвсем не.  Трябва да се яде, зима е.  Ала не е много „духовно“ ако празника протече под мотото „Да напълним корема, пък после – квото ще да става“.

Широко рекламираният фестивал „Коледария“  идва някак да затвърди усещането ми за българския „коледен дух“.  Сравненията с Виена, Берлин  и други европейски столици, симпатичните бели шатрички разпънати до Софийския университет и обещанието за „много разнообразни забавления“ ме накараха да полюбопитствам.

Е, дотук с еуфорията и Виенските миражи…

В главната шатра на „Коледарията“ има около 6 щанда с подаръци. Наистина стойностни неща – докарали са всичките майстори на „Етъра“ – ножар, кожар, грънчар, медникар, тъкач. Даже и турско кафе на пясък правят. Изложението не било търговско, казват организаторите – значи ще им простим.

За сметка на това частта хапването е доста широко застъпена с около 2/3 от пространството заети от щандове  за храна и маси. Добре.

Оглеждам се да видя дали „коледния дух“ все пак не витае някъде наоколо. Тц. Само цигарен дим, смесен с миризма на скара. А уж има обозначено място „за пушачи“. А да, и wi-fi има!

Дали пък няма да има някоя и друга коледна песен…Нещо духо-повдигащо, радващо и приятно за окото и слуха.  Вместо това някаква девойка вяло дрънка на китара на неразбираем диалект. Чувствам се по-скоро на unplugged на Nirvana отколкото на Коледен празник.

Кому е нужна програма на Коледния фестивал…с имена на участниците? Сложена на входа на шатрата и (не дай Боже) качена в интернет? (Поправка: Оказа се че програма има, и в нея наистина има включени разнообразни изпълнители – Сантра и Кристо, Мастило, Графа, ДесиСлава и дори Нешка Робева. )

Повтарям си че не трябва да искам толкова много (или поне обещаното усещане за истински празник) от хората – все пак им е за първи път да организират такова нещо. Пък и кой ми е виновен, че „коледния ми дух“ не е от тая порода?

Всъщност Коледните фестивали май навсякъде са едни и същи. Ядене, пиене, шопинг, тук-там по някоя коледна песен за разкош. Може би просто на някои има повече надежда, светлина, споделена радост и искрени усмивки.

Advertisements
Коледният дух и „Коледария“

6 thoughts on “Коледният дух и „Коледария“

  1. Едно от нещата на иначе не толкова приятната ми Виена, което особено много харесвам, са коледните пазари. Можеш да ги намериш на почти всяко малко площадче по това време в централната част на града. Бях сама тогава там и имах възможността да се отдам на наблюдение над хората. Там хората стояха прави пред малки високи масички, отпиваха от порцеланена чаша горещо вино и хапваха по нещо мъничко. И обикаляха с децата си, виждах радостта в очите и на родителите, и на децата. Тук-там имаше групи, изпълняващи коледни песни или просто бяха пуснали музика в този дух.
    На нашата Коледария не съм била още, но като чета коментара ти оставам с впечатлението, че нашите организатори са го решили като нещо в духа на бирфест. Предполагам може да им се прости отчасти заради това, че организират за пръв път от доста години такова нещо. От друга страна явно са решили да е нещо в духа на Балканите.

    1. pippi каза:

      Да. По-скоро като бир-и-кебапче фест си беше. Днес бях на благотворителния базар на International Women’s club, от който също имаше много какво да се желае…но като цяло имаше доста повече настроение. Приличаше на истински голям Global Village 🙂

  2. Коледата е християнски празник. И все пак вече не подаряваме икони и Библии. Единственото, което сме запазили, е преструвката, че сме постили. За по-достоверно на 25ти пируваме. Ама много пируваме.
    А на този базар предлагането е определено от търсенето. Не виждам нищо лошо в това, пък и коледният дух в смисъла на добродетелност, благодарност, щастие, възвишеност… не можеш да го купиш от щанд или пък да го събереш в шатра. Въпреки всичко се радвам, че са пропуснали играчките за елха във формата на ботушки, пантофки и брокатени чехлички, които мернах в женско списание ХИКС 🙂

  3. заведох детето си там, попаднахме по случайност на самото откриване. освен, че се вмирисахме на цигарен дим и огромна смрад на кебапчета, не успях да му купя дори един шоколад, защото никой нямаше все още цени на нещата по щандовете си – всички казваха: „елате утре“.
    погледахме ръцете на майстора – грънчар и побързахме да напуснем тази поредна воняща кръчма.
    не видях смисъла да дойда да се осмърдя на гнус и „утре“.

  4. eola каза:

    Българската Коледа е пъстра смес от християнски и езически обичаи. Нека не изпадаме в крайности, но по нашия край предимно се празнува на маса. Инак какво е било преди – всеки ден на нивата, пък и само там ли работа. Така сме си, да не си се чудим. А като се замислим, много от църквите са издигнати на мястото на стари езически храмове. По този начин станало и с обичаите – новите празници дошли на датите на старите, древното се смесило с по-новото – така по-лесно се възприема новото.
    Весели празници! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s