Коледа е само след 10 дни.
Време за трескаво писане на писма до Дядо Коледа.
Ако изобщо вярвате в него…
Спомням си как за пръв път разбрах кой всъщност носи подаръците у дома. Сигурно съм била на 6-7 години.По това време Дядо Коледа се казваше още Дядо Мраз и протокола изискваше като дойде да ти носи подаръци да му издекламираш стихче или да му изпееш някоя песен, научена в училище.
Та…баща ми по това време носеше едни домашни тарлъци. Където и да иде все с тях…помня ги – от червена прежда. Настъпва, значи, святата нощ и той вика – ще слезна да видя нещо долу съседите какво правят. Излиза…И след малко се звъни. Познайте кой!
Дядо ви Мраз, в целия си блясък – с червена мантия, бяла брада, нарамил чувал…и обул тарлъците на баща ми.
Естествено последния детайл не ми убягва и аз (уж невинно) питам добрия старец:
-Щом си Дядо Мраз, защо тогава си обул тарлъците на татко?
Туш. Не помня какво измислиха да ме залъжат, ама накрая пак си издекламирах чинно стихчето 🙂
Оттогава, макар да знаех истината за Дядо Коледа, избрах да продължа да вярвам в него.
Вярвайте и вие…случването на чудеса е въпрос на избор 🙂
Вила Вилекула 
Ебаси, Дядо ти Мраз всъщност е бил баща ти. А при нас винаги беше янкой комшия ;( Тия военни, май се наговаряха всяка година кой да е 🙂
А тарлъци, търновският вариант на терлици ли е? 🙂
мда 🙂 И терлици им викаме де…
Въобще не помня кога (и дали :)) съм разбрала, че дядо Коледа не съществува… Харесва ми да вярвам в него и ще се радвам това да не се променя и занапред 🙂 Дядо Коледа е магия!
Аз пък упорито вярвам, че Коледа е магия 🙂
Мен ме отучиха още на 3 годинки, когато майка ми ми подари йоника за Коледа. Някой се опита да се направи на Санта, но толкова пошло, че всички в детската градина разбрахме врътката 🙂
Това не ми пречи да се радвам на белобрадите и червеношапчести типове по телевизията и улицата, както и на сладките шоколадови дедоколедовци, които половинката обича да дарява по празниците 🙂