„Насладите, които крие употребата на ножчето за разрязване на хартия, са осезателни слухови, зрителни но повече от всичко – умозрителни. Напредването в четивото е предшествано от действие, което нарушава материалната цялост на книгата, за да позволи достъп до нетленната и същност. Острието прониква между страниците изотдолу и устремено се вдига, докато не отвори вертикален разрез в стройна последователност от кратки порвания, които опъват и съсичат нишките една по една. С весело, радушно припукване добрата хартия приема първия си посетител, който вещае безброй разлиствания под напора на вятъра или нечий поглед. По-сериозна съпротива оказва хоризонталната сгъвка, особено ако е двойна, защото изисква нелека смяна на посоката – там звукът е на сподавено раздиране, с по-мрачни нотки. Краят на страницата остава назъбен и разкрива влакнестата си структура, отронва се тънка стружка – „къдричка“ и викат, – на вид нежна като морска пяна по пясъка. Проправяш си път през гъсталака от страници с мачете и това навежда на мисълта за всичко, което съдържа и крие словото, провираш се през четивото като през гъста и непроходима гора.“

„Ако пътник в зимна нощ“ на Итало Калвино ( в прекрасния превод на Нева Мичева) е книга за читателите, които четат любовно и изпитват осезаема, почти физическа наслада от досега с текста.

Нямаше как да не споделя поне един малък откъс с вас.