*илюстрацията е от тук

Не ме разбирайте погрешно. Обичам слънцето повече от всичко.

И все пак – има нещо толкова хубаво в дъждовните дни.

Дъждовните дни са бавни.  Интровертни. Поръсени със сладка меланхолия.

Дъждът измива наслоеното  по сградите, дърветата и минувачите сиво.

Можеш да си седиш у дома и гледаш как падат капките. И да ги слушаш.

Кап-кап. Туп-туп. Шляп -шляп.

Дъждът има толкова различни гласове.

Можеш без всякакво притеснение да обуеш смешни гумени ботуши, да сложиш дъждобран и да излезеш да се порадваш на дъжда.

Не заради друго…просто защото „зрелите хора“ не правят така.

Можеш и да отидеш да пиеш чай и да похапнеш бисквити у някой добър приятел. Ей така просто да му позвъниш на вратата и с мило-глуповата усмивка да кажеш „Ами, навън вали…и не се сетих за нищо по-хубаво от това да дойда да те видя“.

Можеш да измислиш още толкова много истински неща.