Моята улица

Хубавата идея „София диша“ ми напомни за ето този текст, който написах преди време:

Когато си мисля за София, първото, което изниква в съзнанието ми е „Шишман”, облян в следобедните лъчи на лятното слънце. С разбитите плочки, познатите витрини, хората, звуковете, миризмите.  С толкова спомени, неразсънени утрини и случайни срещи.

Ето например месарят, облечен в бяла престилка, отваря сутрин  дюкяна си и се обляга в рамката на вратата. Гледа важно-важно как улицата се събужда и очаква първите си клиенти. Толкова е симпатичен и съвсем мъничко комичен, че няма как да не те усмихне. С тази престилка, зализания перчем и старата табела „Месарница” над вратата – ще рече човек, че се е объркал и по случайност е попаднал в 80-те, във времето на социализма.

Домилява ми за едно време (за което само съм слушала), когато София е била сравнително малък град, а хората, живеещи на дадена улица са се познавали по име и са се поздравявали, щом се срещнат. Спирали са да обменят някоя и друга новина от махалата, а децата са лудували на уличното платно без надзор и необезпокоявани от нищо.

Предадохме улиците на автомобилите. Първо уличните платна, а после и тротоарите и градинките. Изтръгнахме звуците на човешката глъч, изтрихме усмивките. Повечето улици вече са просто отсечки, по които преминаваме, за да стигнем от точка А до точка Б. И ги проклинаме, че са тесни и никога няма свободни паркоместа.

„Шишман” за щастие е от по-инатливите улици, които не се дават толкова лесно. Хората упорито продължават да се събират пред някое от многобройните заведения. Прави, седнали, облегнати на някоя стена с неизменната бира в ръка – говорят по цели топли  нощи.  Като че ли минувачите на тази улица се усмихват повече, вдигат по-често поглед нагоре към  поизлющените балкончета. Забавят крачка и се зазяпват в някоя витрина.Минеш ли по „Шишман” – все някой познат ще срещнеш, ще размените по дума-две…Винаги е шарено, нещо се случва, тупти, живее!

Не е обикновена тая улица… Хем е част от „широкия свят”, хем си е твоя. На „Шишман” можеш да си позволиш да бъдеш себе си. Защото си си вкъщи.

Вчера видях на „Шишман“ деца да играят на гоненица, да пускат хвърчила. Имаше рисунки по асфалта.

Кой знае…може би има надежда за София.

Повече за вчера + видео тук

„София Диша“ ще има тази неделя (22-ри август) и следващата (29 август).

Advertisements

2 коментара

Filed under day by day, Истории, за душата

2 responses to “Моята улица

  1. Pingback: Моята улица

  2. Амели Пулен такава 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s