Не обичам някой да ми казва кога и какво да празнувам. Особено ако става въпрос за любов.

Особено неприятна ми е цялата тази история с плюшените меченца, пеещи сърчица, розови пухчета и прочия произведени в Китай „символи“ на любовта.

Това, което си представям като любов, рядко се покрива с крещящата показност и кич на Свети Валентин.

Затова тази покана ме заинтригува.

Apart:mental ще си остане винаги част от моята лична история на любовта, затова реших да отида.

Наблюдавах  Pippilota докато рисуваше пликове за истински, хартиени писма на хората (сами виждате какво я помолих да нарисува на моя плик ).

Говорихме с авторката на тази толкова ефирна графика колко трудно е да избереш  „слънчево“ любовно стихотворение, защото „по принцип в любовта винаги има болка и тъга“.

Имаше истински усмивки и вкусно малиново вино. Топла светлина и домашност.

И дълги, сладки приказки…

Имаше…всъщност много любов.

От онази, дето не е Made in China 🙂

P.S. За да не съм голословна – снимки има ето тук