Това е витрината на един от магазините за индийски стоки, които никнат като гъби напоследък в центъра на София.
На пръв поглед няма нищо нередно в нея…
Като изключим снимката на индийката в жълто сари, изложена сред манекените.
Може би собствениците си мислят, че образ на индийска жена в автентична дреха продава.
Асоциацията, която аз си направих беше:
Жени като тази работят за мизерна надница десетки часове на ден, за да може ние, хората от другия край на света да си купуваме евтини дрехи (в ниската цена се включва значителна надценка – печалба за продавача).
Мисълта ме накара да се почувствам некомфортно.
А да продадеш стоката си на някой, който не се чувства особено комфортно е доста трудно, уважаеми продавачи…
Вила Вилекула 
Или елементарно се опитват да въздействат на хората да купят нещо от магазина им, за да помогнат на тази майка да се почувства по-щастлива. Не само елементарно, а тъпо и пошло дори… В името на бъдещето се надявам, че собствениците са подредили сами витрината, но от гледна точка на настоящето се съмнявам и по-скоро предполагам, че са използвали услугите на „консултант“ или „дизайнер“, на когото са платили „скромен“ хонорар, който сам по себе си…
Според мен не им достига чак дотам мисълта,че да „въздействат на хората, за да помогнат на тази майка“. Просто сигурно смятат че индийка в сари=екзотика->подтик към пазаруване.
Какъв контраст откривате, моля ви, и каква несправедливост спрямо индийската жена с индийското дете?
Че манекените са по-зле!
Тия, дето са най-добре, са чисто плешиви.
А оня, черният (разбира се, че черният, кой друг?!), е чисто гол, без глава и други крайници, че й с китка закичен.
Мен това ме покърти.
Пък индийката хем има коса, хем е весело облечена, и индийско дете си има, и се цупи на всичкото отгоре.
Леле, права си! Как мога изобщо да си мисля за някаква си индийка, като родните български манекени са си чисто плешиви…И инвализдизирани 😉
[…] На пръв поглед няма […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]
„Жени като тази работят за мизерна надница десетки часове на ден, за да може ние, хората от другия край на света да си купуваме евтини дрехи“
А всъщност жените като тази работят за мизерна надница десетки часове на ден, за може да нахранят децата си. Защото, ако жената не предава евтиния си труд на белите, няма да има какво да яде. А причината за това не са белите, а индийските махараджи. Так ли е? Така е 🙂