Днес една от националните телевизии организира кампания за почистване на България за един ден.
Страхотна идея – си казват една част от хората. Една друга част пък направо запрятат ръкави и се включват в инициативата.
Прекрасно, нали?
Да, ама не.
Защото проблемът с мръсотията е в главите ни.
Не е „държавата“ виновна, че живеем в кочина. Ние сме си виновни.
„Държавата“ не си хвърля фасовете по спирките, нито пък найлоновите торбички край пътя.
Не някой друг, а ние си мислим „И без това е такава мизерия, що точно аз трябва да пазя чисто или да чистя след някого?“
Да държиш чисто или пък – не дай Боже – да идеш да събираш боклука, който някой друг е оставил не е никак cool. По-яко е да обясняваш как „не участваш в евтини PR акции“ и че „не си длъжен да вършиш работа, която плащаш на държавата да свърши“. Да влагаш енергия в мрънкане как „нищо не работи“, вместо да се опиташ да направиш нещо или да поискаш сметка от някого защо не работи. А да се подиграваш и да хейтиш хората, които се опитват да правят нещо си е направо задължително.
Няма да почистим България за един ден, нито за седмица, нито за година или пък за десет.
Ако не си почистим собствените глави.
„Това не е моя работа“, „Не ме засяга“, „Аз не съм от тук и съм за малко“, „Твърде важен, за да се занимавам с глупости“, „Няма смисъл да се прави нищо, щото и без това е мизерия“, „Това е тъпа идея“ …(попълнете сами)
Изхвърлете ги тия боклучави мисли.
И най-вече – разкарайте злобата.
Инак ще си киснем още дълго в лайната.
Ще си киснем.
Страхотно!
Ами всичко вече е казано…..!
Аз никога не хвърлям боклуци по земята и мразя евтини PR акции, и днес излязох и помогнах в чистенето около нашия блок. Просто човек трябва да може да приоритизира.
Йоана, и аз си мисля че така става. Просто – взимаме нещата в ръце, без много да мрънкаме или да сочим с пръст другите. Правим нещо което не само ще ни удовлетвори лично, но и ще донесе полза на хората около нас. Ако повече хора мислят така, може би все по-малко ще се налага да се правят такива акции, защото просто хората ще си пазят чисто 🙂
Аз никога не хвърлям боклуци по земята, даже понякога прибирам чуждите (най-често ме хваща саклета като видя пластмасови бутилки или обвивки от кроасани в теменугите пред Народното събрание или Народната библиотека – заради теменугите ми е най-криво). И понеже съм тотално против всякакви масовки, организирани по телевизията от хора, които си правят рейтинг, имидж, лифтинг, или както се казва там това, никога не бих участвала в ленински съботник. Не бих се присмяла на който го направи, но не бих се ядосала на който като мен отказва категорично да прави показно за един ден. И наистина, ама наистина е „сливи за смет“ тази история, ако се замислиш за „държавата“. Глупави, невъзпитани, жалки хора свинят наоколо. А после едни други глупави, невъзпитани, жалки хора прибират парите, които им плащаме, за да ни държат чисто, и всички сме в кочината. „Държавата“ е този апарат от хора, на които плащаме да ни уреждат работите от ежедневието и от близкото и далечно бъдеще, с които нямаме време да се захванем поотделно. Къде е „държавата“?
Така е- НО твърде малко хора го осъзнават! Истината е, че болшинството имат нужда от основен „лифтинг“ на мозъка!
При това положение трябва задължително да се закрият местата на онези бюрократи изпълняващи контролни функции за опазване на чистотата на държавата.Неможе цяла година да смукат от бюджета и да няма никакъж резултат.След като не следът достатъчно за спазване на реда и са безсилни то те стават излишна тежест на общинските бюджети.
Тези думи се реят ежедневно и то за съжаление и от млади хора , а нали на тях се разчита. Ако връзката между поколенията е тотално прекъсната, ще трябва да се понапънем всички и мисля, че този призив тук е чудесен. Дано се осъзнае от повече хора!До скоро!
Аз участвах. Повлекох крак и след мен от неудобство излязоха още съседи. Докато чистехме вековния пласт от отпадъци, до мен някой си хвърли цигарата.
Само малко потвърждение на всичко, което е написано горе.
Мръсотията е в главите ни – от там трябва да почнем. И първата крачка е да започнем с децата си.
За краткия ми до сега житейски път не съм чул нито веднъж някой да каже: „Аз съм от ония, за които говорите!“
Имам предвид, че всички тези оригиниални, „стахотни“, „чудесни“, предизвикателни и провокиращи коментари и изказвания направени било в блога, било на маса или сред приятели са едно своеобразно отделяне на коментиращия от „българите“. Видиш ли българите, моя народ са едни отвратителни, апатични, студенокръвни непокисти, които освен да се оплакват, да „хейтват“ и да обвиняват държавата друго не могат.
Ами, наистина, може би това е най-характерното за нас – да се отделяме един от друг чрез категории, груби обобщения и тежки квалификации.
Аз ще бъда откровен – аз съм безчувствен и апатичен, смятам че „всичко това“ не е моя работа, хвърлям си фаса на улицата, обвинявам държавата, мисля че всички са буклуци и смятам да замина в Македония.
Да ви еба майката!
Щом те влече – заминавай 🙂 Ако това ще те направи по-щастлив аз съм напълно ок с избора ти.
Всичко е ОК от това, което казваш, само не си хвърляй фаса на улицата, защото мирише и ми загрозява пейзажа. Ей точно толкова просто е.
Аз съм от малък общински град и работя към Общинската администрация. В петък с колегите излязохме и чистехме градът си… Толкова боклуци и в каква мизерия живеем… Всичко е Ок, но ако може да има и кампания да се образоваме и възпитаме къде да си хвърляме боклуците ще е по-добре… Останалата част от жителите ни гледаха едва ли не с пренебрежение и изненада… Чистихме и изчистване нема… Днес боклука е пак по улиците 😦 Има ли смисъл, ако самите ние не знаем какво да правим с боклука си и не учим децата си къде да го изхвърлят… Welcome to Bulgaria !
az predlagam na vratata na vseki vhod da napishem imenata na tezi koito sme videli da izhvqrlqa bokluk prez terasi i prozorci
Много хубаво си го казала – да си почистим главите! И да поемем отговорност за постъпките си – и за добрите, и за лошите. И ако си изцапаш, да си почистиш сам, защото държавата си ти, държавата съм аз и всички останали.
[…] Страхотна идея – си казват една част от […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]