Тази вечер времето е някак мусонно.
Напомня ми за първата ми среща с проливните дъждове.
И за това как с тайфата смело газихме боси в калните реки, течащи по тъй наречените „улици“ и бързахме да хванем влака за поредното пътешествие през уикенда.
Мусонът е лудост. Във въздуха има нещо неуловимо, което те тласка към безразсъдство и едновременно с това те прави щастлив че си жив и си част от стихията.
Именно това почувствах днес при залеза…енергията, точно преди да бъде отприщена. И радостта, че съм част от това.
Така че, както се пее в тази песен от хубавия филм „Monsoon wedding“ – „Боже, нека да вали“ 🙂
🙂
Съвсем в темата – и поста, и песента:-))) Кажи ми дали искаш нещо специално или дори обикновено? На връщане ще има повече място в раницата 😉