Тази вечер времето е някак мусонно.

Напомня ми за първата ми среща с проливните дъждове.

И за това как с тайфата смело газихме боси в калните реки, течащи по тъй наречените „улици“ и бързахме да хванем влака за поредното  пътешествие през уикенда.

Мусонът е лудост. Във въздуха има нещо неуловимо, което те тласка към безразсъдство и едновременно с това те прави щастлив че си жив и си част от стихията.

Именно това почувствах днес при залеза…енергията, точно преди да бъде отприщена. И радостта, че съм част от това.

Така че, както се пее в тази песен от хубавия филм „Monsoon wedding“ – „Боже, нека да вали“ 🙂