В края на едно щастливо лято

притихвам…

Подреждам си мислите.

Складирам си слънцето.

Затаявам дъх  в очакване на

септември.

Подрънкващ със звънчетата по

пъстрата си циганска пола.

Топъл и мек,

красив

и малко тъжен.

Като целувка на раздяла.