В края на едно щастливо лято
притихвам…
Подреждам си мислите.
Складирам си слънцето.
Затаявам дъх в очакване на
септември.
Подрънкващ със звънчетата по
пъстрата си циганска пола.
Топъл и мек,
красив
и малко тъжен.
Като целувка на раздяла.
-
Последване
Последвано
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Вила Вилекула 
’’…и малко тъжен.
Като целувка за раздяла.’’ – точно, добре казано