Мъглата е особено състояние.
Влизаш в нея и излизаш някъде другъде, като някой друг.
Акварелни силуети. Размити граници. Души, загърнати в меланхолия.
Безкрайни възможности за пресъздаване.
Реалността е част от този невероятен роман.
- Коментар
- Reblog
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Вила Вилекула 
Като по Стивън Кинг ….:)
Све, пиленце, ей тука нещо така нещо: http://mdoneva.wordpress.com/2012/01/09/ehchehubavo/
Ах, ти…Мария 🙂
Въплътяващо в нея…
Това за мъглата при мен дойде като асоциация за книга на Греъм Грийн : ) .