Трудно ми е да пиша безпристрастно за „Тетрадката за приказки“ на издателство „Точица“. Най-малкото защото в нея са „замесени“ твърде много талантливи хора, които системно правят красиви и смислени неща на общия бозав фон.

„Тетрадката“ е чудесна в своята неподправеност: приказките са писани от деца, като детският подбор на думи и словоредът са запазени. Та… оставаш с чувството че не четеш, а че някой ти разказва историите: на един дъх, между две игри на „гоненица“ или подробно и сънливо-мечтателно в слънчев летен следобед.

Приказките са и смешни,  и страшни. Но преди всичко емоционално красиви.  За щастие, благодарение на „тумбата“ млади илюстратори, всяка приказка е още по-цветна, различна и красива за окото.

Може би най-хубавото в цялата работа, обаче е, че „Тетрадка за приказки“  приканва деца и родители да съчинят своя история и да я илюстрират. Така „Точица“ леекичко побутва позадрямалото ни (може би) въображение и ни кара да сме повече заедно с хората, които обичаме. И да си споделяме повече.

Вярвам, че като всяка хубава книга, „Тетрадката“ ще прескочи кориците си и ще стане част от много хубави семейни и приятелски моменти и детски спомени 🙂 И вече чакам втори том!