След като миналия театрален сезон почти не успях да уцеля постановка в която  сюжет и актьорска игра да ми допаднат едновременно вече доста предпазливо ходя на театър. Все пак тази година е доста по-добре, вече имам цели три постановки за препоръчване .

„Нощна пеперуда“  : Типично май за Явор Гърдев темата е военна, костюмите са неочаквани, на ръба на гротеската, а сцената – доста раздвижена. Михаил Билалов прави запомняща се роля, за съжаление Весела Бабинова не успява според мен да му партнира добре, макар да се старае.

Втората постановка – „Рицар на Светия Дух“ (режисьор Маргарита Младенова) ме привлече заради името на Боян Папазов.
Преди време ми попадна един негов, вече почти невъзможен сборник с пиеси – „Бая си на бълхите“ и бях втрещена от начина, по който борави с езика, от думите, които използва. В това отношение „Рицарят“ не разочарова – беше вълнуващо да видиш езика в действие.

И накрая – „Ръкомахане в Спокан“ (пак Гърдев). Страхотна „черна“ комедия с много „филмово“ усещане. Дотолкова всмукваща беше тази постановка, че вобще не усетих как е минало времето. Иван Бърнев и тук (както в „Рицаря“) е много силен, а Леонид Йовчев внася свежест с някои похвати от Импро-театъра. ( доста смело подхвърли няколко реплики към публиката и очевидно очакваше диалог, макар че дамата, към която се обърна май си глътна езика :))

Гледах, разбира се, и хитовия „Хамлет“, но разочарованието от него само затвърди усещането, че „моят“ театър е именно „камерния“ театър – там където актьорите не разчитат на шашми и масовки а се изправят на сантиметри от лицата на публиката. И смело я провокират.