ГГ като терапия

Неясно защо, четенето на Георги Господинов винаги ме провокира към писане. На път за Барселона, на летището във Виена се почувствах изключително щастлива от избора си на книга („Балади и разпади“ ). Чудесна компания за това пътуване, мисля си. И пиша:

Музика

от колички за багаж

от куфари

от стъпки.

От бебешки провиквания 

Гукане

Разменени поздрави

Марш на стюардеси

Набързо телефонни думи

 

„Passengers please proceed…“

„Auf Wiedersehen“

„Hola“

„Побързай“ 

…и нещо си там на китайски.

 

Мълчание и взиране

в лаптоп

смартфон

таблет

или пък (!) книга.

Звукът от напрягането на очния нерв.

 

Животите ни се разминават на Терминал 4.

Говорим на един език –

Вавилонски.

Мълчим на различни.

„Невидимите кризи“ е последната книга на Господинов, която прочетох за един благосклонно слънчев мартенски следобед.      Чудесна терапия.

Advertisements
ГГ като терапия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s