Какво (да не) четеш?

Откакто стана модерно да се чете всеки се надпреварва да препоръчва на другите какво да четат.
Освен специализирани блогове, рубрики в списания и фейсбук групи се явяват и меко казано странни явления като например банери „Милка (да шоколадът) ти препоръчва да прочетеш…“  Очаквам с трепет момента, в който ще ми дават книга в Пикадили за всяка покупка над 30 лв (йе!)

Всичко това е чудесно, но да не се отплесваме!

За да не остана назад и аз рекох да препоръчам туй онуй. Понеже съм опърничава, реших да ви кажа какво да НЕ четете. Тъй като по природа съм деликатна, а и смятам, че всеки трябва да си прочете количеството бози, за да открие своите шедьоври, ще спестя заглавия и автори.

Моля ви, НЕ четете зле преведени книги. Ако преводът е правен от двама-трима и повече преводачи…какъв според вас е шансът те горе-долу да са си напаснали стила на писане? Пък да са уцелили и предали гласа на автора? Правилно – не особено голям.
Трудно е да се прецени дали една книга е добре или зле преведена преди да си я купил, разбира се. Но не и невъзможно – имената на някои преводачи сами по себе си са гаранция за задълбочен и внимателен превод, историята и портфолиото на едно издателство – също. А и винаги можем да попитаме в социалните мрежи или приятел, който е чел книгата.
Ако по една или друга причина издателят е решил да спести време или пари, това си личи. За мен посланието е ясно: във фокуса не е читателя, а печалбата от продадените книги. Разбира се, грешки стават. Но едно е да сбъркаш, да се вслушаш и да се поправиш – съвсем друго – да си заровиш главата в пясъка и да продължиш да работиш по стария начин все едно нищо не е станало. Ценя парите си и не бих искала да ги давам на някой, който системно си крие главата в пясъка.

И като заговорихме за спестяване на време се сетих за още един вид книги, които да НЕ четете – книгите с грозни корици. Знам, ще кажете – всичко е въпрос на вкус и ще сте прави. И понеже в България всички разбираме освен от политика и футбол и от дизайн – ето резултата. Може да е снобско, но харесвам неща, които изглеждат по-добре от Photoshop колаж, който бих могла да спретна за 20-тина минути без дори да съм чела книгата (да, чувала съм че има дизайнери, които правят корици без да четат книгите).
Но нека да оставим настрана факта, че „на вкус и цвет товарищей нет“. Кофти корицата е нещо не просто грозно, но и на практика потенциално загробващо дадена книга. Не бива да съдим за книгата по корицата й, но именно опаковката продава – тя е стръвта,  на която клъвваш. Корицата трябва да ти проговори, да ти даде някакви кукички за това каква историята в книгата – има ли любов? убийство? какви са героите? Може би по-тъжно от абсолютно нищо не-казваща корица е такава, която казва грешните неща. И тогава има разочаровани читатели и пропуснати ползи за издателите.

Друго, което е добре да НЕ четете са книгите на автори, които се появяват по медиите по-често отколкото водещите на централните новини и се изказват по въпроси, които не само нямат отношение към творчеството им, но и са доста далеч от сферата им на компетентност. Да, писателите имат и обществена функция, но ако се налага постоянно да правиш сеири около личността си, вероятно книгите ти не са достатъчно съдържателни и интересни, за да ги купуват хората иначе. Е, може и да са…но читателят няма как да разбере – ако логореята ти го е заляла от всички възможни канали – едва ли би си дал парите за твоя книга.

Не на последно място – НЕ четете книгите, за които всички говорят. Или по-точно – не ги четете веднага. Както със всеки нов продукт – синдромът „shiny new thing“ действа и тук. Ново е, всички го купуват/четат и говорят за него – значи е готино. Блясъкът на новото изкривява реалността и ни кара да имаме твърде високи очаквания. Не може толкова много и все умни и cool хора да се изкажат толкова ласкаво за книгата, а тя да е зле, нали? Увлечени в общата еуфория забравяме, че това дали дадена книга ще ни хареса е много често въпрос и на нагласа, и на житейска ситуация и на толкова много други неща. Понякога е по-добре да изчакаме hype-а да се уталожи. А и времето е най-добрата проверка за ценността на една книга.

Да препоръчаш на някого книга е доста рисковано начинание. Не бих се наела да съветвам някого какво да чете, а и няма нужда. Мисля само, че е хубаво човек да избира книгите си с ум и сърце – да се интересува от чуждите мнения и оценки, но да вярва само на себе си. И да поощрява онези издатели, на които си личи, че им пука и са готови да излязат от зоната си на комфорт, за да станат по-добри.

Оригиналът на публикацията е в Date a girl who reads, където пиша още по-рядко, но от сърце 😉

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Без категория

One response to “Какво (да не) четеш?

  1. Хареса ми „да прочетеш определено количество бози, за да намериш своя шедьовър“. Интересна идея за Пикадили, само че „масата“ т потребители биха използвали дадените им книги не по предназначение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s