Любовта, без която не можем

lisachandler

 

Вярвате ли в любовта? Ама честно!

Нека уточня, че  говоря за  романтичната любов, която успешно се продава, опакована в лъскав целофан на сърчица. Особено интензивно в този период на годината.

(едноминутна пауза за да си отговорите на въпроса)

Вярването в любовта е ирационално като вярата в  Дядо Коледа – надяваш се да го има и да ти донесе хубави подаръци и ако не ги получиш се чувстваш излъган. Още по-ирационално ми се струва, че след като си бил лъган нееднократно, всеки път когато се влюбиш – все се надяваш, че този път ще е различно.

От гледна точка на разума  любовта не е виновна за загубата на вяра в нея.  Затваряме очи и се хвърляме в бездната на новата любов, пометени от химията  на привличането. Натоварваме обекта на любовта си с очаквания: да ни даде крила, за да се издигнем над пропастта или поне да ни държи ръката докато летим с бясна скорост към дъното й.  Да очакваш от някого (освен от себе си) да направи нещо е сигурен начин да се разочароваш. Можем ли тогава да се сърдим и да обвиняваме друг човек, че са ни е разбил сърцето, когато всъщност си го разбиваме сами?

Всичко това е логично, но нима можем да говорим за логика, когато става дума за любов. Не можем ли да обясним вярата с рационални аргументи, а и не е необходимо.

Любовта просто Е, независимо от това какво мислим ние.

Разбрах го един късен есенен следобед.
Вървях по “Иван Асен”, последните за деня слънчеви лъчи огряваха паветата. “Златния час”: светлината е мека и всичко изглежда по-красиво и някак вълшебно.Изведнъж, докато крачех, за части от секундата сякаш надникнах в някаква друга реалност и осъзнах:

Любовта е по-голяма от всичко: от всички влюбени и разделени двойки, от всички целувки, нежности и споделени мигове. Тя е необятна и има толкова много лица, че колкото и да се опитваме никога не можем да я видим. Все едно да опитаме да видим Бог. Затова толкова се страхуваме от нея…защото знаем, че не можем да я опитомим.

Вече нямам нужда от доказателства, за да вярвам, че любовта съществува. Просто знам. Може би не “вечно”, както се опитват да ни убедят романтичните филми. Но със сигурност винаги и навсякъде.

Затова, вместо да страдам, че за Свети Валентин няма да получа букет лалета от анонимен обожател и няма да ме заведат на романтична вечеря, смятам да продължа да търся различните лица на любовта.

 

Снимка: Lissa Chandler

Advertisements

4 коментара

Filed under за душата, седим и мислим ...

4 responses to “Любовта, без която не можем

  1. Не вярвам в любовта, нито почитам Св. Валентин за празник, защото мисля, че ако обичаш някого всеки един ден трябва да му го показваш делата си. А за лалетата никога не е късно, не са необходими и поводи. Както е казал писателят „Чакай и се надявай“. Бих ги донесъл лично с удоволствие на посочения адрес, тъй и тъй съвместявам няколко работи- журналист на свободна практика, куриер, блогър и каквото се сети човек. Нали съвременният свят изисква да сме мултифункционални, мултитаскинг и мобилни. Та и аз така следвам идеята Click and work, работя откъдето и каквото мога. 🙂

  2. Невена

    Стана ми любопитно дали получихте лалетата 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s