Продадохме апартамента на баба ми.  Детството ми придобива все по-неясни очертания.

Разбрах, че понякога можеш да нараниш някого, колкото и да го обичаш. И няма никакво значение, че си го сторил неволно. Злото си остава зло.

Книгите на Брене Браун ми харесаха. Не са преведени на български сигурно защото никой „истински българин“ няма да си купи книга за уязвимостта. Или пък защото хората по принцип не обичат такива теми като вина и срам.

Може би ще пиша повече. Макар че,  „words are very unneccessary, they can only do harm.“