Май е много особен месец.
Всичко е в сочни нюанси на зеленото, ухае безсрамно на цъфнали китки, ту грее ласкаво слънце, ту се излее дъжд из ведро. След дъжда – цветовете са още по-красиви и наситени, а въздуха лепкав и невъзможен за дишане.

Някаква особена пролетна лудост обзема всички, случват се странни и хубави неща.

Ето днес седя в мола и пия кафе.

Приближава се едно симпатично момче на не повече от 15. Усмихва се.

Понеже в България рядко някой те заговаря просто ей така (без след това да ти поиска пари примерно) аз се подготвих да го отпратя.

„Може ли нещо да Ви питам?“ казва.

„Да“, кимам му да продължи.

„Според вас каква прическа ще ми отива?“

Ей това не го очаквах! Да ме беше питал как се сглобява атомна бомба по-добре 🙂

След като се окопитих, му отвърнах, че и така е добре. Да иде при фризьора си и да го пита как да си оформя прическата с някакви продукти. Обясних, че „наистина не знам какво е модерно“ и че „съм малко далеч“ от неговата възраст.

„А до какво сте близо“ – попита по детски той.

Беше странно неловко, но хубаво.

Не знам дали сме подозрителни или твърди заети да се правим на каквито не сме, но такива разговори с непознати рядко ми се случват в България.

Но нали сега е май. И всичко е възможно 🙂