Автор: Sve

АЕЦ-ът е моя работа

Sve, , , 2 коментара

Именно затова смятам да ида да гласувам  на Референдума в неделя.Защото АЕЦ-ът и ядрената енергетика са моя работа, толкова, колкото и ваша и на всички, живеещи в България.
Не ми е нужно да съм физик или икономист  или какъвто и да е „експерт“  за да имам мнение.
Развитието на ядрена енергетика в България ми изглежда неоправдано скъпо и доста рисковано начинание. Предвид това как се управлява риска по нашите географски ширини (никак) ми се струва доста безумно да се захващаме с това.
Но не това е важно.
А дали и колко имащи право да гласуват българи ще поемат отговорността да си съставят информирано мнение и ще се гласуват в референдума. Колко хора ще изберат да останат и да променят света (ако перифразирам лекцията на Иван Кръстев на TEDxBG) вместо да се измъкнат с оправдания че „не разбирам“ и „не ме интересува“.

Не проспивайте неделята си. Може да ни излезе твърде скъпо.

АЕЦ-ът е моя работа

lovemaking

Sve, Вашият коментар

I walked my favorite streets
lingered in the sun
heard it being read
and discussed
wrote my notes on its pages
and read it in cafes, in parks, on the bus
In my bed
I thought of it on my way to work
and enacted it in my dreams during spring nights
I looked its author in the eyes
and asked questions
Some remained unasked.
Others – un-aswered.
I made love to a book for the first time.

lovemaking

есенни листа

SveВашият коментар

Image

Lomovera щедро ми дари своята СМЕНА 8М.

Това е един от малкото сполучливи кадри от първата разходка с нея.

Между другото, ако не сте разбрали, първата самостоятелна изложба на Вера се открива на 29-ти ноември във „Фотосинтезис“. Силно препоръчвам.

есенни листа

Тетрадка по въображение

Sve5 коментара

Трудно ми е да пиша безпристрастно за „Тетрадката за приказки“ на издателство „Точица“. Най-малкото защото в нея са „замесени“ твърде много талантливи хора, които системно правят красиви и смислени неща на общия бозав фон.

„Тетрадката“ е чудесна в своята неподправеност: приказките са писани от деца, като детският подбор на думи и словоредът са запазени. Та… оставаш с чувството че не четеш, а че някой ти разказва историите: на един дъх, между две игри на „гоненица“ или подробно и сънливо-мечтателно в слънчев летен следобед.

Приказките са и смешни,  и страшни. Но преди всичко емоционално красиви.  За щастие, благодарение на „тумбата“ млади илюстратори, всяка приказка е още по-цветна, различна и красива за окото.

Може би най-хубавото в цялата работа, обаче е, че „Тетрадка за приказки“  приканва деца и родители да съчинят своя история и да я илюстрират. Така „Точица“ леекичко побутва позадрямалото ни (може би) въображение и ни кара да сме повече заедно с хората, които обичаме. И да си споделяме повече.

Вярвам, че като всяка хубава книга, „Тетрадката“ ще прескочи кориците си и ще стане част от много хубави семейни и приятелски моменти и детски спомени 🙂 И вече чакам втори том!

Тетрадка по въображение