за душата

Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

Sve8 коментара

Тази история започва на софийската Централна автогара.

Там има щанд за книги. Основно кримки, чик-лит, любовни романи и бестселъри.

Неангажиращи заглавия, колкото за запълване на времето.

Кориците са ловки съблазнителки. Мамят те със силно гримираните си очи, навират разголените си прелести в ръцете ти: „Хайде, купи ме! Прочети ме!”

Въпреки себе си посягаш. Трябва да пипнеш тези гъвкави тела. Да усетиш гладката им кожа с върховете на пръстите си. Да станеш толкова интимен с тях колкото изобщо е приемливо на обществено място.

Знаеш, че ако имаш малко време насаме с книгите от цялата тази недодялана първа среща може да излезе нещо хубаво. Може дори да си тръгнеш с някоя от тези красавици под ръка…И после да й се наслаждаваш вечер в леглото, или сутрин върху кухненската маса. Дори…в обедната почивка в офиса или в безкрайните задръствания…

Що се отнася до книгите ти имаш принципи. Харесва ти да правиш любов с тях дълго, протяжно… Понякога – когато не успееш да обуздаеш страстта си – си груб. Харесва ти да ги мачкаш и нараняваш. Да редиш несвързаните си мисли в душите им,. Да оставяш следи по телата им. Но дори тогава никой не може да те съди. Кой каза,че любовта е винаги мила и нежна?

Разбира се, няма как да знаеш какво ще стане преди да разлистиш една книга за пръв път. Преди да се опиташ да свалиш грима и евтините парцалки, които обвиват същността й.

Живееш именно за тези първи докосвания, за този взрив от любопитство и желание, който те  разтърсва из основи и кара ръцете ти да треперят. Страхът да не сбъркаш те прави смешно непохватен …и ти придържаш леко книгата, съзнавайки, че макар да е в ръцете ти, тя все още не е напълно твоя.

***

Ето, вече я държиш – онази – с тъмните кадифени корици и някак дяволито изражение. Разгръщаш я напосоки. В този момент съществува само тя.И звукът на сърцето ти. Целият смисъл на твоето съществуване е концентриран в 250 думи на случайно отгърната страница.

Но не ти е писано да го разбереш. Не ти е писано да я любиш…

„Какво сте я запрелиствали тази книга? Ако щя я купувате – купувайте я!” прекъсва те възрастният глас на жената зад щанда.

 

Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

Ех, ама и вие какво разбирате от любов, госпожо…

Иначе казано

Sve8 коментара

Искам да ви кажа за  Иванка, която вече ще си позволя да наричам Ваня.

Всъщност, доскоро я знаех само като sifon4o.

Иванка явно е доста смела жена, защото без да ме познава лично ме покани на премиерата на новата си стихосбирка „Иначе казано“. Да прочета стих по избор!Представяте ли си?

Мен!?! Дето съм толкова на „Вие“ с поезията, особено модерната българска поезия (ако не беше Пейо никога нямаше да науча за Мария Донева)?! Дето в първи клас се изложих на декламацията пред цялото училище и потънах в земята от срам?!

Бях приятно изненадана от поканата. И ме тресеше такава сценична треска…идея си нямате!

Представянето беше мило.

С много топлина в мълчанията. Хубави неща, казани в усмивките. Симпатични хора.

Много премерено. Като самата поезия на Иванка.

***

Не ми губи времето.
Не обърквай сезоните.
Зима е.
Дай ми огънче.

Иначе казано  – тичайте да си купите „Иначе казано“ на Иванка Могилска 🙂

Иначе казано

така е просто…

SveВашият коментар

Така е просто, просто е така –
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно на някъде отивате.

Пристигате ли? Светло ли е там?
Или пък се загубвате? А после,
без видима причина, пак си сам,
и просто е така. Така е просто.

от Мария

така е просто…

Другият Свети Валентин

Sve4 коментара

Не обичам някой да ми казва кога и какво да празнувам. Особено ако става въпрос за любов.

Особено неприятна ми е цялата тази история с плюшените меченца, пеещи сърчица, розови пухчета и прочия произведени в Китай „символи“ на любовта.

Това, което си представям като любов, рядко се покрива с крещящата показност и кич на Свети Валентин.

Затова тази покана ме заинтригува.

Apart:mental ще си остане винаги част от моята лична история на любовта, затова реших да отида.

Наблюдавах  Pippilota докато рисуваше пликове за истински, хартиени писма на хората (сами виждате какво я помолих да нарисува на моя плик ).

Говорихме с авторката на тази толкова ефирна графика колко трудно е да избереш  „слънчево“ любовно стихотворение, защото „по принцип в любовта винаги има болка и тъга“.

Имаше истински усмивки и вкусно малиново вино. Топла светлина и домашност.

И дълги, сладки приказки…

Имаше…всъщност много любов.

От онази, дето не е Made in China 🙂

P.S. За да не съм голословна – снимки има ето тук

Другият Свети Валентин