Не знам какво е  „коледния дух“.

Дали изобщо го има или е едно от онези кухи, лъскави понятия, които помагат на маркетинга да ни пробутва никому ненужни предмети.

Никак не мога да избягам от усещането, че за голяма част от българите „коледен дух“ значи „йедене и пийене“. Не че има лошо в това, съвсем не.  Трябва да се яде, зима е.  Ала не е много „духовно“ ако празника протече под мотото „Да напълним корема, пък после – квото ще да става“.

Широко рекламираният фестивал „Коледария“  идва някак да затвърди усещането ми за българския „коледен дух“.  Сравненията с Виена, Берлин  и други европейски столици, симпатичните бели шатрички разпънати до Софийския университет и обещанието за „много разнообразни забавления“ ме накараха да полюбопитствам.

Е, дотук с еуфорията и Виенските миражи…

В главната шатра на „Коледарията“ има около 6 щанда с подаръци. Наистина стойностни неща – докарали са всичките майстори на „Етъра“ – ножар, кожар, грънчар, медникар, тъкач. Даже и турско кафе на пясък правят. Изложението не било търговско, казват организаторите – значи ще им простим.

За сметка на това частта хапването е доста широко застъпена с около 2/3 от пространството заети от щандове  за храна и маси. Добре.

Оглеждам се да видя дали „коледния дух“ все пак не витае някъде наоколо. Тц. Само цигарен дим, смесен с миризма на скара. А уж има обозначено място „за пушачи“. А да, и wi-fi има!

Дали пък няма да има някоя и друга коледна песен…Нещо духо-повдигащо, радващо и приятно за окото и слуха.  Вместо това някаква девойка вяло дрънка на китара на неразбираем диалект. Чувствам се по-скоро на unplugged на Nirvana отколкото на Коледен празник.

Кому е нужна програма на Коледния фестивал…с имена на участниците? Сложена на входа на шатрата и (не дай Боже) качена в интернет? (Поправка: Оказа се че програма има, и в нея наистина има включени разнообразни изпълнители – Сантра и Кристо, Мастило, Графа, ДесиСлава и дори Нешка Робева. )

Повтарям си че не трябва да искам толкова много (или поне обещаното усещане за истински празник) от хората – все пак им е за първи път да организират такова нещо. Пък и кой ми е виновен, че „коледния ми дух“ не е от тая порода?

Всъщност Коледните фестивали май навсякъде са едни и същи. Ядене, пиене, шопинг, тук-там по някоя коледна песен за разкош. Може би просто на някои има повече надежда, светлина, споделена радост и искрени усмивки.

Октомври.

Дъжд и портокали.

Странно е как мириса на портокал в съзнанието ми е свързан основно с Коледа. Тогава ги пускаха по магазините само.

Лятото си тръгна, но някак не ми е тъжно. Има приятен после-вкус, като жасмина в зеления чай, който пия напоследък.

Кой знае…може би ни очакват дълги мрачни и мокри есенни дни. И студени неприветливи вечери.

Не е важно сега. Сега листата тепърва жълтеят и небето едва е сбърчило чело…Все още наоколо пълзи вдъхновение.

Какво по-добро време за мечтаене? За правене на любими неща?

…

И не, това на снимката не са портокали. Чушки са 🙂